По принцип не само Фед, а и централните банки по в света започнаха да излизат от основната си роля, която е пазенето на паричната стабилност и все повече извършват действия в подкрепа на икономиката. Независимостта на централните банки всъщност от доста време не съществува на практика. Това е сериозен проблем, който до сега не излизаше на яве, тъй като липсата на сериозна инфлация им позволяваше да прилагат доста свободна политика. Сега обаче дойде моментът на истината, когато централните банки трябва да решат в коя посока ще поемат - дали подкрепата на икономиката е основната им цел или тя е задържането на паричната стабилност. Това е мнението на Алекси Андонов, изпълнителен директор на фонд "Витоша", Будапеща, изказано в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.
Според него проблемът е по-скоро между краткосрочната и дългосрочната визия. Безспорно краткосрочните политики, които се спазваха досега, включително печатането на пари и изкупуването на активи от пазарите, водеха до резултати, спасиха и много компании. Краткосрочно бе даден въздух на икономиките, което е добре и за политиците, и за гражданите. Въпросът обаче е какво се случва дългосрочно, пита експертът.
„Получава се морален проблем в икономиката, че общо взето независимо от това кой колко рискува, какво прави – той ще бъде спасен."
Експертът посочва, че този проблем тръгва още от 2008г., когато се спасяват доста компании, които на практика не е трябвало да бъдат спасени. "Това въведе в икономиката възможност за поемане на много повече риск без последици. Въпросът е, че тази сметка рано или късно трябва да се плати от някой“, коментира Андонов.
Сред краткосрочните причини за появата на инфлация според госта са харченето на раздадените на населението пари покрай мерките за справянето с кризата пари и свиването, дори изчезването на капацитета в много индустрии, отново заради пандемията.
„За мен най-големият въпрос, ако гледаме чисто исторически, е че последните 30-40 години всички инвеститори свикнаха, че лихвите падат, доходността пада, а пък инфлацията съответно беше ниска. Въпросът е дали това може да се промени и да тръгнат нагоре и лихвите, и инфлацията. А другият въпрос е как може да се излезе изобщо от ситуацията, защото тези лихви създават огромен проблем, така че в момента един от най-големите пазари за инвестиции, този на облигациите, всъщност е мъртъв пазар”, добави той.
От друга страна, ако лихвите тръгнат нагоре, това ще е драма за инвеститорите, търсещи сигурност, тъй като те едновременно номинално ще губят и ще има голяма инфлация. Тоест в един момент въпросът ще е в реална стойност какво ще им струват тези инвестиции.
Специалистът също дава съвет, че не е правилно инвеститорът прекалено често да променя стратегиите си за инвестиране и също така обсъжда инвестирането в инфлационни акции и балонизирането на отделни сегменти.
"Лично аз не съм фен на много активното инвестиране... Рано или късно човек прави големи грешки. Единствено дългосрочните инвестиции са това, което реално носи нещо. Може човек да балансира портфейла, може донякъде да променя, но не трябва прекалено активно да инвестира, защото със сигурност много големият трейдинг рано или късно ще доведе до големи грешки."
Алекси Андонов коментира още, че има както добри, така и лоши периоди на капиталовите пазари. Така че ако човек гледа в дългосрочен период от време, 10-15 годишен период, не е чак толкова голям проблем какво ще се случи точно в 3-4 години. Също така експертът посочи, че инвеститорите трябва да са внимателни с прекалено горещите пазари и да не бъдат прекалено алчни.
Целия разговор може да видите във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.