Въвеждането на дигитални национални валути ще предизвика по-голяма конкуренция на пазара на платежни услуги и загуби за търговските банки. Увеличеното ниво на централизация ще даде нови възможности за монетарни политики на централните банки, но ще изисква изграждането на високи нива на доверие в системата. Това заяви Ангел Марчев, инвестиционен консултант, в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.
„Търговските банки ще загубят голяма част от възможността да печелят от пазара на разплащания. Те ще се опитат да компенсират това с промяна на лихвените проценти нагоре. Това ще бъде сделката – централните банки да вдигат лихвите, за да се дигитализират валутите“, каза Марчев.
Европейската централна банка (ЕЦБ) и другите централни банки са прави да имат опасения за цифровите валути, но това е защото закъсняха и не обръщаха внимание на новите електронни платежни средства, заяви експертът. Движението в тази посока от институциите по целия свят задейства не само вътрешната конкуренция между банките, но и между държавните и частните инициативи, като проекта за дигитална валута на Facebook.
Разпространението на дигитални валути може да доведе и до спад на влиянието на отделни национални валути, коментира Марчев и се позова на доклад, посочващ, че дялът на еврото (8%) от световната парична маса може да спадне с въвеждането на други дигитални валути.
„Очаквам ЕЦБ да даде зелена светлина на дигиталното евро и в рамките на тази година да премине поне началото на въвеждането. Обявеният срок от 4 години е доста голям, забавянето не е техническо, а по-скоро процедурно. Със сигурност ЕЦБ е закъсняла – вече има национални банки, които имат цифрови валути, напреднали са с проучването или с експерименталното въвеждане. Дигиталните пари вече са факт, но внедряването им в практиката ще е по-бавно“, каза финансовият експерт.
Според Марчев дигиталните национални валути ще дадат на централните банки нови възможности за монетарни политики като т.нар “еърдроп“ (airdrop - маркетингов трик, който включва раздаване на монети, за да се повиши осведомеността за нова виртуална валута – бел.ред.). Въвеждането им няма да е много съществена промяна от настоящето положение, но по-засиленото централизиране на платежната система ще изземе много от платежните функции на търговските банки. „Малките участници на пазара за платежни услуги ще се конкурират с големите банки, а банките ще останат по-скоро кредитни институции.“
Като недостатък на системата експертът посочи, че ще трябва да се изгради много по-голямо ниво на доверие в обществото в новите дигитални платежни средства.
Според Марчев ще бъде невъзможно да се постигне баланс между поверителност, сигурност и достатъчно информация за незаконни действия с дигиталните валути. Централните банки може да въведат тежки регулации – ограничения на суми, държани от физически или юридически лица – и цифровите валути „имат потенциал да намалят икономическата свобода на различните агенти“.
„Ако сте физическо лице или дребен потребител, ще трябва да се съобразявате с чужди регулации, които ще са по-тежки от сегашния кеш. Сигурността и анонимността на плащането може да се осигури и по друг начин - чрез блокчейн технологията - което едва ли ще бъде въведено от ЕЦБ, чиято идея е по-скоро всеки гражданин да има дигитална сметка в централната банка, или индиректно – с голям брой платежни компании“, каза Марчев.
Лидерите във въвеждането на дигитални валути няма да са големите държави, а по-скоро технологични компании, които се ориентират бързо и имат потенциал за бързи действия, прогнозира Марчев. „Китайската централна банка също действа бързо, без много процедури, и може да си позволи да забрани други дигитални валути. На добра позиция могат да се окажат и малки държави, които имат смелостта и гъвкавостта да се ориентират.“
Целия разговор може да гледате във видеото.
Видеа с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук.