Фискалната политика е един от рисковете за евентуално бъдещо събуждане на инфлационните очаквания. В този контекст пазарите гледат много внимателно каква ще бъде реакцията на ФЕД и в каква степен той е готов да адресира евентуалното покачване на инфлационните очаквания. Това коментира финансистът Борис Петров в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.

Според Петров, в по-голямата си степен инфлацията се дължи на т.нар. волатилни компоненти, които са храните и енергийните стоки, и в по-малка степен на т.нар. базова инфлация, където виждаме динамика от порядъка на около 1,5%

„Да припомним, че в Еврозоната беше наблюдаван един много продължителен период, повече от 6 месеца, на дефлация, което от своя страна предизвика съответните агресивни реакции на монетарните и фискалните власти.“, допълни той.

По думите му, България с фиксирания курс за еврото безспорно е част от международната система на скачени съдове по отнощение на цените. Най-общо ценовата динамика следва тази на международните цени.

„В същото време у нас имаме специфични фактори, които са свързани с т.нар. административно контролирани цени, които имат своя собствена динамика и понякога тази динамика следва тази на международните пазари. Тоест поскъпването на суровините и по специално на енергийните суровини води до едно последващо повишение на цените на топлоенергията, в по-малка степен на електроенергията.“, каза още Петров.

Гостът каза още, че за притежателите на инструменти с номинална доходност, инфлацията е лоша новина, защото тя намалява техния реален доход. Но за длъжниците по такива инструменти всъщност е добра новина, защото намалява лихвения процент, който те изплащат. Разбира се, правителствата са едни от най-големите длъжници, но голяма част от задълженията на корпоративния сектор, в Европа и САЩ, са в номинално изражение.

Целия разговор вижте във видеото.

Видеа с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук.