Кипър регистрира 66% избирателната активност - това е втората най-ниска активност от почти половин век. През последната година правителството претърпя поредица силни удари, ожесточена беше и критиката около различни корупционни скандали. В тази негативна ситуация управляващата партия „Демократически сбор“ (ДИСИ) запази първото си място, а опозицията така и не успя да се възползва от силното недоволство на кипърското общество. Това каза Бранислава Бобанац, кореспондент на БНР в Кипър, в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.
„За Кипър това е много сериозна индикация, че традиционните партии вече не могат да отговорят на реалните нужди на избирателите. Разочарованието им наистина е силно проектирано - и в големия процент въздържали се, и в тези 14%, дали своя глас за малки партии, които не влязоха в парламента“, коментира още тя.
„Макар и парламентарните избори да нямат пряко въздействие върху правителството и президента, те бяха възприемани до известна степен като репетиция за президентските избори“, отбеляза Бранислава Бобанац.
„Резултатите показват, че трите големи традиционни партии губят електорална подкрепа. Водещата политическа партия, дясноцентристката „Демократически сбор“ (ДИСИ) , запази първото си място. Второто място е за лявата АКЕЛ. Най-важната тенденция на тези избори е влизането в парламента с почти удвоен резултат на крайнодясната националистическа партия ЕЛАМ, свързана с известната „Златна зора“ в Гърция“, уточни Бобанац.
Всъщност водещата партия ДИСИ има само 17 депутата от общо 56, така че за всяко важно решение тя ще трябва да търси коалиции с малките партии.
За тези резултати, според анализатори, до голяма степен роля играе и умората на хората от дълго продължилата криза, предизвикана от пандемията.
„Голям ефект имаше и дискусията с много сериозни нападки за корупция на правителството, най-вече във връзка със спорната инвестиционна програма за даване на гражданство на бизнесмени от трети страни срещу заплащане.“
От друга страна планът за възстановяване на Кипър вече е изпратен в Брюксел за одобрение. Той е много амбициозен и едновременно реалистичен, по думите на президента Никос Анастасиадис. Предвижда се в следващите 5 години да бъдат инвестирани над 4млрд. евро в икономиката. Основните средства са насочени към зеления преход на страната, цифровата трансформация, укрепването на икономическата устойчивост и конкурентоспособност.
„Тук идва ролята на парламента, тъй като са заложени много мащабни реформи, които европейската комисия изисква, за да отпусне това финансиране - реформи в правосъдието, в местното самоуправление, държавната администрация и други“, добави още тя.
Целия разговор вижте във видео материала.
Видеа с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук.