Докато вече се готви за президентските избори през 2022г, крайнодесният лидер Марин Льопен каза, че Франция рискува "гражданска война". Няма признаци за подобен предстоящ конфликт във Франция, но проблемите на икономическото неравенство работят в полза на Льопен, която започна кампанията си от началото на 2021г.
Льопен подкрепи откритото писмо, разпространено от медиите на 25 април, подписано от запасни офицери, според което страната се насочва към "гражданска война" заради религиозния екстремизъм. На 12 май проучване на L’Opinion показа, че 44% от полицаите и военните биха гласували за Льопен на президентските избори през 2022г.
"Часове след излизането на общо двете писма, включително второ, анонимно, подписано от действащи военни, те бяха подкрепени от стотици хиляди хора, по данни на El Mundo. Това говори за сериозна ако не заплаха поне червена лампичка, която би трябвало да светне в съзнанието на всички", каза проф. Дронзина.
Вероятно част от френското население споделя страховете в двете писма, че "на места във Франция французите не се чувстват французи, защото там не действат законите на републиката, каза проф. Дронзина, според която френският народ "има особен сантимент към своята армия, включително заради такъв герой, какъвто е Шарл дьо Гол".
Социолозите засега дават на крайната националистическа партия на Льопен около 17-18%, но до изборите през март има още време, каза още проф. Дронзина. "Първите доморасли терористи в Европа възникнаха във Франция и бяха свързани с Алжир, бивша френска колония. Тогава най-лесните оправдания бяха да се каже, че за всички проблеми в бивша колония е виновна бившата метрополия".
Според преподавателката за мотивите "би трябвало да говорим за маргинализиране на една общност, която все още търси мястото си във френското общество и за неяснотата какво значи да си французин в толкова мултикултурна страна като Франция".
Проф. Дронзина каза още, че интеграцията "е все пак двустранен процес и за него отговаря не само този, който интегрира, т.е. не само френското общество и държава, но и този, който се интегрира и подлежи на интеграция".
Целия разговор водещия "В развитие" Делян Петришки с проф. Татяна Дронзина чуйте във видеото.
Макрон и Льопен са сочени за двамата финалисти на президентските избори във Франция през 2022г. по данни на проучването на Challenges и Harris Interactive, публикувано във Фигаро преди 3 седмици. Първият барометър на обществените нагласи показва победа на сегашния президент с 54% от гласовете на балотаж срещу 46% за Льопен.
Срещу двамата десни кандиати, левицата би могла да се обедини под екологична програма, показва още проучването.
На 20-27 юни във Франция се провеждат регионални избори.
Прогнозата на ЕК за ръста в еврозоната от 12 май показа, че икономиката на Франция няма да постигне предпандемичните нива преди следващата година.