В българската икономическата обстановка като обективни факти и тенденции няма някакви много по-притеснителни фактори в сравнение с това, което глобалните бизнес лидери виждат. По-скоро притеснението на мениждърите у нас е пренесено от миналата година и за това те са по-резервирано настроени за ръста на икономиката през следващите 12 месеца. Това Албена Маркова, съдружник "Консултантски услуги Югоизточна Европа" към PwC, в ефира не предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова.
"Окуражителният знак е, че скептиците в глобалното развитие са по-малко от тези, които са уверени в перспективата за собствените им компании - това винаги е един добър знак", сподели Албена Маркова.
"В крайна сметка само 25% от анкетираните български бизнес лидери са на мнение, че вероятно ще намелее икономическия ръст, тъй като предпочитат да гледат в собствените си компании. Разбира се, те се влияят от прогнозите на МВФ и Световната банка, но нека не забравяме, че един такъв страх както на глобално ниво, така и на местно за това, че следващата глобална криза предстои, се усещаше още преди две години."
"Миналата година на глобално ниво едва 22% от участниците очакваха да се увеличи икономическия ръст в световен мащаб и това беше преди избухването на пандемията", допълни Албена Маркова
"При средносрочните очаквания за ръст на приходите през следващите три години се забелязват по-високи нива на оптимизъм спрямо следващите 12 месеца, като тук се вижда връзката с ефекта от ваксинацията".
По отношение на политическата нестабилност след парламентарния вот съдружникът "Консултантски услуги Югоизточна Европа" към PwC, коментира, че няма как да има позитивно отражение върху нагласите на бизнеса и икономиката като цяло.
"При такава несигурност бизнесът се фокусира вътре в собствените си задачи и е по-предпазлив за предприемането на нови инвестиции. Колкото по-дълго отнеме да заработи държавната машина под една или друга форма, толкова по-трудно ще бъде за бизнес лидерите да усетят спокойствие и да се фокусират върху работата си".
От разговора стана ясно, че нивото на загриженост на българските бизнес лидери по отношение на изменението на климата нараства и е по-високо в сравнение с нивата в световен мащаб и ЦИЕ.
"Разликата от това да усещаш, че тази темата започва да става важна и това да предприемаш действия дали по отношение на стратегиите за управление на риска или съответни инвестиции, е голяма. Въпреки всичко това е позитивна новина и се надяваме оттук нататък да има все по-висока тенденция на осъзнатост за активно участие на бизнеса в подпомагането в борбата с изменението на климата".
"Ако трябва да направим паралел глобално, бизнесът изостава малко от правителствата по света. Към февруари 2021 г. едва 8% от най-големите компании във Fortune 500 са поели ангажимент за въглероден неутралитет спрямо 50% от държавите и градовете по света", посочи още гостът.
Албена Маркова допълни още, че за поредна година на второ място по отношение на заплахите за българските бизнес лидери е липсата на ключови умения.
"Тук ключовата дума е "умения", а не толкова работна сила като количество. В този смисъл ще стане особено важно да се повишава продуктивността чрез автоматизация, изкуствен интелект и роботизация - това ще бъде двигателят за бъдещия растеж"
"Недостигът на квалифициран персонал е именно причината българските компании да полагат повече усилия за задържането на кадри в сравнение с техните колеги в глобален мащаб и ЦИЕ. Когато знаеш, че демографски характеристики на пазара и наемането на квалифицирани кадри отвън е проблем, ставаш два пъти по-внимателен за освобождаване на персонал, в който си инвестирал", допълни гостът.
Целия разговор може да видите във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.