Има риск от структурна безработица у нас в резултат на пандемията. Вече видяхме, че загубата на работни места през миналата година са значителни – 111 хил. загуби работни места и това е приблизително на броя работни места, които загуби българската икономика и в първата година от започването на глобалната финансова криза през 2009 г. Това заяви Кристофор Павлов, главен икономист за България на УниКредит Булбанк, в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.
"Най-вероятно дори при възстановяване на агрегираното търсене до нивата, които наблюдавахме преди началото на кризата, безработицата няма да спадне толкова бързо. В тази ситуация е важно правителството да помогне на хората без работа да намерят нови работни места. Въпросът е как да се прехвърли ресурс към сектори на икономиката с по-голяма производителност на труда".
"Увеличаването на неравенствата е резултат от провежданата досега политика, но добрата новина, че България вече си е поставила за цел да се справи с този проблем", каза още Кристофор Павлов.
По думите му темповете, с които протича възстановяването, зависят от някого неща.
"В Полша например има голям вътрешен пазар, който намалява сътресенията. В тази страна също бе приложен по-сериозен контрол върху разпространението на вируса, за сравнение това не може да се каже за повечето правителства в Централна и Източна Европа, които опитаха се да държат икономиките си колкото се може по-отворени“, каза гостът.
„Това се обърна срещу тях, като доведе до безпрецедентен натиск върху болниците и загуба на животи, която можеше да бъде предотвратена“.
По думите на Павлов можем да разграничим два подхода за справяне с разпространението на заразата, като единият е този на по-твърдите мерки в страните от Западна Европа, а другият е твърде мекият подход на Централна и Източна Европа.
„Нашият основен сценарии за развитието на икономиката е, че няма да има ново затваряне на есен, не съществува риск това да се случи, ако не успеем да постигнем стаден имунитет“, каза гостът.
„Затова още преди 6 месеца идентифицирахме, че скоростта на ваксинацията е синовен индикатор за бъдещото икономическо развитие“.
Според Павлов независимо кой ще спечели изборите няма да наблюдаваме промяна в стопанската политика.
„Важно е бъде предотвратено прекалено ранното изтегляне на стимулите, както и да се мисли за увеличаване на подкрепата“.
„Съществува много малка вероятност България да загуби ценовата си конкурентоспособност в краткосрочен и средносрочен план, така че следващото правителство ще може да продължи, прилаганата през последните четири години, политиката за увеличаване на доходите в публичния сектор“, смята Павлов.
Целия разговор вижте във видеото.
Видеа с всички гости на „В развитие“ може да видите тук.