Разплащанията в Европа вече са мигновени, но не всички държави имат такива системи и емитирането на цифрови валути е огромна крачка напред. Много голяма част от хората имат банкови сметки, но не всички. Така че ако предлагате токени, които предоставят достъп до финансовите пазари това се нарича финансово приобщаване и е много важен двигател за иновациите във финансовия сектор. Има смисъл от този разнообразен подход. Това заяви Тобиас Ейдриън, финансов съветник и директор Развитие на паричните и капиталовите пазари в Международния валутен фонд (МВФ), в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.
Тобиас Ейдриън каза още, че е оптимистично настроен за бъдещето на финансовата система и публично-частното партньорство около парите.
"Не вярвам, че сме се запътили към финансов анархизъм. За мен е ясно, че политиците се опитват да имплементират новите технологии към финансовата система, да я направят по-евтина и по-достъпна".
По думите му сътрудничеството между частния и публичния сектор в момента се фокусира до голяма степен именно върху технологиите.
„В момента се формира технологична индустрия, свързана с блокчейн и криптовалутите. Разработват се рамки, за да могат технологичните компании и банките да станат по-ефикасни, но и по-безопасни.“
„Аз съм настроен положително за бъдещето на финансовата система и публично-частното партньорство в сектора“, коментира още финансовият съветник.
По думите му в съвременните икономики централите банки играят изключителна важна роля, но търговските банки, които са частни, вероятно са още по-важни.
„Финансовата система се състои както от търговски, така и от централни банки. В исторически план е съществувала система на търговски банки без централни банки и това е било съпътствано от много банкови кризи. С времето политиците разбраха, че е важно да имат централни банки, които да контролират частните търговски банки“, пояснява Ейдриън.
„Във времена на несигурност обществеността си мисли, че банката е нестабилна и изтегля всичките си пари и банката може да остане без средства. В този случай целта на централата банка е да осигури финансиране на частните.“
Гостът пояснява още, че парите на централните банки са няколко вида – това са резервите и кешовата наличност. А частните пари са депозитни и банкови сметки.
„Централните банки не би трябвало да работят с отделните потребители. Търговските банки са направени така, че да работят с домакинства, с корпорации и с отделни лица. Търговските банки могат да отпускат кредити, но разчитат на ликвидността на централната банка. Така че системата е такава, че централните и търговските банки да работят заедно“, допълва той.
„Мисля, че партньорството между частния сектор и правителството в паричната система играе огромна роля за растежа на страните. Има много проучвания, които показват, че само страните, които имат добре развити финансови системи растат с времето и са успешни.“
Ейдриън пояснява, че търговските банки са управлявани от частни лица, но са обект на много различни правила и регулации. Тези закони целят да направят така, че частите интереси да съвпадат с обществените.
Според госта след глобалната финансова криза през 2008 г. регулаторите по света надградиха и развиха банковите регулации още повече.
„Те трябваше да осигурят безопасността на банковата система. Днес може да се каже, че тази регулация се е отплатила и въпреки пандемията и свиването на икономическата активност, банките остават добре капитализирани в голяма част от случаите“, казва той.
Целия разговор вижте във видео материала.
Видеа с всички гости на предаването „В развитие“ гледайте тук.