В краткосрочен план почти всяко намаление на данъците, зависи как е проектирано, може да стимулира икономиката. Разбира се, ако намалите данъците за бизнеса и това го финансирате с по-ниско пенсии, от това растежът няма да се увеличи. Преобладаващият консенсус е, че когато от намаляването на данъците печелят най-богатите 10%, това няма положителен ефект в дългосрочен план, но ако намаляването на данъците е проектирано така, че от него да спечелят 90% от хората с най-ниски доходи, това ще доведе до по-силен икономически растеж в дългосрочен план и до повече работни места. Това заяви Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.

По думите на Павлов намаляване на данъците и преразпределението на данъчната тежест може да е една от посоките, в които да се мисли с цел стимулиране на икономиката. 

"Има твърде голяма несигурност пред перспективата за икономиката на България през 2021 г.", каза главният икономист на УниКредит Булбанк. 

Кристофор Павлов обясни, че има две основни причини за несигурността.

"Едната е, че се намираме в края на един политически цикъл, а втората е, че ходът на икономиката ще зависи и от хода на пандемията. Възстановяването до предпандемичните нива може да се очаква още в средата на 2022 г. Самата 2022 г. ще бъде много различна, защото тогава ще започне да действа планът на Европейския съюз от следващо поколение и ние имаме големи надежди, че той ще окаже необходимата подкрепата на икономиката. Според нас през 2022 г. и 2023 г. икономическият растеж може да се окаже някъде между 4% и 4,5%". 

„Риск е България да не се окаже изоставаща в капанията за ваксинация. Това ще има икономически последици, тъй като туристите, проектите и капиталовите потоци ще започнат да ни заобикалят, а това ще навреди на възстановяването“, заяви гостът.

„Важно е да не се бърза с изтеглянето на фискалните стимули. Рискът в България да се случи това, което стана при последната финансова криза, не само в страната ни, но и в цяла Европа, все още съществува“.

„Ще бъде важно, когато започне изтеглянето, освободеното фискално пространство да бъде използвано, за да се увеличат някои разходи, като мерките, предприети по време за пандемията в секторите на здравеопазването и пенсиите могат да се превърнат в постоянни разходи“, каза Павлов.

„Една от причините фискалните мерки да имат по-бавен старт в България през миналата година е това, че имаме по-малки автоматични стабилизатори, каквито са например помощите за безработица“, коментира гостът.

„Ако те по дизайн бяха по-големи, още при старта на кризата в икономиката щяха да влязат много повече пари“.  

Целия разговор вижте във видеото.

Видеа с всички гости на „В развитие“ може да видите тук.