Въпросът кое е защитено слово и кое не е никога не бил оставян на произвола на съдбата в САЩ. Съгласно прецедентът, поставен от казуса Бранденбург срещу Охайо (1969), има три критерия, на база на които едно слово може да окачествено като "незащитено" и съответно да бъдат предприети всякакви мерки срещу него. Действията на Доналд Тръмп изпълниха и трите критерия, и реакцията на социалните мрежи е напълно адекватна в рамките на американската правова доктрина. Това сподели проф. Нели Огнянова, експерт по медийно право, доктор по "Право" и "Политически науки", преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в предаването "В развитие", с водещ Делян Петришки.

"Едно слово може да бъде юридически заглушено, ако призовава за незаконни действия; представлява ясна и непосредствена опасност; и/ли увеличава вероятността за насилие. Думите на Тръмп не само изпълниха тези три точки, а дори доведоха до загуба на човешки животи. Неслучайно текстът на резолюцията на Камарата за неговия импийчмънт има сходни думи с решението от Бранденбург срещу Охайо". 

"Не трябва да забравяме, че събията от 6 януари в Капитолия представляваха посегателство и срещу разделението на властите", коментира проф. Огнянова, но уточни, че все пак става въпрос за частна компания, визирайки Twitter и безсрочното отстраняване на Тръмп от медията.

"Дали социалните платформи и компаниите, които стоят зад тях, са тези, които носят отговорност за дезинформация, разпространена чрез техните услиги, е дилема, пред която са изправени три правни системи - американската, европейската и британската."

По отношение на законодателството в САЩ преподавателят в СУ поясни, че съществува правен механизъм - Параграф 230, въз основа на който, социалните мрежи принципно не носят отговорност за дезинформация, ако не са налице определени изключения.

"След като медиите започнаха да отвръщат на удара, американският държавен глава подписа президентски акт, който бе изпратен в Конгреса, целящ да се промени отговорността на социалните мрежи по подобие на тази на конвенционалните медии. Опитът не пожъна успех, но дори и демократите са на мнение, че тази отговорност трябва да бъде преразгледана, тъй като над 2 млрд. души по света използват тези платформи и затова най-различни директори на технологични компании биват викани на изслушвания пред съотвените конгресни комисии". 

Експертът по медийно право поясни, че отговорността на социалните платформи в рамките на ЕС се урежда по Директивата за електронна търговия, която гласи, че те не са отговорни за злоупотреба от страна на трети лица, освен ако не бъдат задоволени определени критерии.

"Американски конституционалисти многократно са заявявали, че Европа е много по-напред в борбата с дезинформацията спрямо САЩ, особено след президенстките избори през 2016 г. и сагата Brexit. ЕС предстои да въведе нова правна рамка на отговорността, която ще се прояви чрез Закона за цифровите услуги, публикуван през средата на декември". 

Събеседникът коментира, че този нов всехобватен европейски правен текст неминуемо ще бъде във фокуса на внимание на целия европейски IT сектор и респективно на българската технологична индустрия и общество.

"Хората започнаха да си задават въпроса кое е по-добре: да дойде правото със закон и прозрачна съдебна процедура или да няма право и регулации, а спорът да бъде решаван изцяло между замесените частни субекти. В момента имаме един прекрасен пример в лицето на Тръмп, като никой не може да каже със сигурност как и кой е взел решението той да бъде отстранен".

В заключение проф. Огнянова изказа тезата, че абсолютната свобода на словото не може да съществува в днешния свят, тъй като правата на околните са естествените ограничения върху нашите собствени права. Поради тази причина според нея е нужно високо ниво на медийна грамотност и обществена заангажираност, за да може съответните регулатори да адресират правилните проблеми.

Целия разговор може да видите във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.