Изкуственият интелект (ИИ) е повод за ентусиазъм, но и за страх. Това явление е вече факт във всички сфери на технологиите - от автомобилите до пералните у дома. През следващите години ИИ неминуемо ще промени човешките взаимоотношение и бизнеса, но към този момент не същестува адекватно адаптирана регулаторна среда, която да позволи и насърчи неговото развитие. Това коментира проф. д-р Георги Димитров, член на Съвета на директорите на Evrotrust и управляващ съдружник на адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.”, в предаването "В развитие", с водещ Делян Петришки.
"Европейският парламент излезе с три резолюции през октомври, които вече са налични на сайта на институцията. Трите документа засягат създаване на регулаторна рамка от етични аспекти за ИИ и роботиката; рамка за т.нар. "гражданска отговорност", т.е. обективна отговорност отвъд традиционните приниципи и разбирания; и не на последно място - рамка за защитата на интелектуалната собственост".
"Но тези документи и тяхното бъдещо имплентиране ще представляват огромно предизивкателство за правните и политическите системи, затова те ще бъдат въвеждани и контролирани вертикално във всички страни членки", поясни проф. д-р Георги Димитров.
"Посоката е да се създаде или поне да бъдат положени основите на една паневропейска регулаторна рамка, но към този момент тя влиза в директен сблъсък с установените права и интереси на субектите в ЕС като GDPR, защита на потребителите и интелектуалната собственост. Затова най-голямото предизвикателство е да се намери балансиран подход и да се създадат прозрачност, предвидимост, държавен контрол, сигурност и режим на отговорността".
"Човекът трябва да бъде в центъра на етичните аспекти на всяка бъдеща регулация", заяви гостът.
По отношение на по-широката конкуренция отвъд ЕС в лицето на САЩ и Китай проф. Димитров коментира, че все повече започват да се материализират международните измерения на ИИ и в близко бъдеще този аспект от информационните технологии ще доведе до една много по-различна и динамична конкурентна среда, предоставяща много по-ниски цени.
В заключение гостът посочи, че България е на последните места в ЕС по дигитализацията на своите вътрешни процеси, но "не трябва да забравяме, че у нас ще бъде изграден един от петте суперкомпютъра в Европа, което ще привлече големите играчи да се възползват от нашата компютърна мощ".
Целия разговор може да видите във видеото
Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.