Политическите решения не винаги са съобразени с капацитета и ресурса на държавния бюджет - те обикновено се правят, за да се разреши текущия проблем, а бъдещите икономически последствия остават за следващите властимащи. Няма повод за притеснения относно експертизата, която Министерството на финансите притежава, а по-скоро рискът се крие в политиките на правителството, които могат да задължат министерството да предприеме ходове, които не са икономически обосновани. Това коментира доц. д-р Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси, в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

"Макрорамката и сценарият на правителството до 2023 г. са твърде оптимистични - няма държава в света, която да знае с точност какво ще се случи в средносрочен и дори краткосрочен план. Още повече, в проектобюджета не фигурират отрицателни сценарии, а само буфери, които много би ми се искало да издържат."

По отношние на буферите, които имат потенциала да издържат в следващите три години, доц. Вазов коментира, че това е съотношението дълг към БВП. 

"В ЕС има държави, чийто дълг към БВП възлиза на над 70%, докато това съотношение в България възлиза на 20 на сто, като се прогнозира да достигне 30% до 2023 г. Затова от тази гледна точка не съществуват големи рискове ..., но въпреки че сме в челната тройка по изпълнение на Маастрихстките критерии, трябва да бъдем много по-бдителни и предпазливи". 

Едно от лицата на прекомерния оптимизъм според госта е прогнозираният дефицит на БВП - "според правителството той ще достигне 3,9%, докато БНБ го оценява на 5,5%, а Световната банка - на над 8 на сто", коментира доц. Вазов

Ректорът на Висшето училище по застраховане и финанси отхвърли тезата, че Бюджет 2021 е предизборен.

"Проектобюджетът е следизборен, защото изпълнява четиригодишната политика на сегашното правителство - Костов направи предизборен бюджет и загуби; Станишев направи предизборен бюджет и загуби; Орешарски - също. Сегашните управляващи за 10 години са събрали достатъчно опит, но зададените социални разходи трябва да бъдат прецезирани."

"Между първо и второ четене или в бюджетната комисия социалните разходи трябва да бъдат преразгладени. Те са добри и необходими, но вместо да се променя размерът им, трябва да бъде видоизменена самата им структура. Като например мярката 60/40 и увеличението на пенсиите с 50 лв. трябва бъдат променени на социални помощи, а не на увеличение, тъй като така се демотивират младите да се осигуряват, мислейки си, че държавата ще им бъде длъжна един ден да им плаща пари, които не са заслужили", коментира доц. Вазов. 

"Много сериозно трябва да се помисли и по отношение на капиталовите и инвестиционните разходи и то в посока, в която да има след време една сериозна възвръщаемост в бюджета. Това е един от най-ефикасните подходи за преодоляване на сериозните проблеми с безработицата - именно чрез инвестиции за откриване на работни места и стимулиране на една по-добра възвръщаемост". 

Целия разговор с ректора на Висшето училище по застраховане и финанси вижте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.