България не е изправена пред риск от дългова криза в резултат на своята последователна, консервативна политика. За съжаление рискът обаче съществува пред много други страни в света. 40% от бедните страни при влизането в кризата вече имаха ниво на дълга, което не е устойчиво. Това заяви Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд, в отговор на въпрос на водещия на предаването “В развитие” Делян Петришки в рамките на специална пресконференция за българските медии.
Ръководителят на МВФ изтъкна, че България преминава по-меко през кризата, отколкото много други страни. Според нея е важно страната ни да има сериозни, стабилни и интересни планове за това как да използва европейския ресурс, за да може да има по-конкурентоспособна и динамична икономика.
Георгиева обясни, че инициативата на Г-20 да се спре обслужването на дълга от най-бедните страни ще продължи до април, като групата е обещала тогава да се преоцени дали не се налага допълнително удължаване на мораториума.
“Ако имате високо бреме на дълга, постарайте се да го намалите, за да може икономиката да оцелее”, посъветва Георгиева.
Кристалина Георгиева подчерта, че се очаква влошаване на стандарта на живот в почти всички държави в сравнение с предкризисните прогнози.
“Световната икономика започна да се възстановява, но пътят нагоре е стръмен, неравен, несигурен. Макар подобрена, прогнозата на Международния валутен фонд е най-песимистичната от времето на Великата депресия”.
Георгиева посочи, че фондът очаква безпрецедентен отрицателен растеж на глобалната икономика от 4,4% през 2020 г. и ръст от 5,25% през следващата година, който обаче няма да е достатъчен, за да върне икономиката на нивото от 2019 г.
“Изправени сме пред риск от увеличаване на неравенството в и между страните”.
Експертът заяви, че е важно да се запази фокусът върху здравето.
“Докато не излезем от здравната криза, ние не можем окончателно да излезем от икономическата криза. Здравната система се нуждае от продължителна подкрепа”.
Тя добави, че е важно да се продължи и подкрепата за икономиката, за фирмите и домакинствата.
“Фискалната политика трябва да бъде гъвкава, да се приспособява към променящите се условия и това, което ние знаем за тях”.
“Трябва да мислим какъв ще бъде светът след пандемията и какво можем да направим за по-динамична и по-устойчива икономика. Не трябва да влагаме пари, за да крепим икономиката на миналото”, изтъкна Георгиева.
“Международното сътрудничество за ваксини и за координираният фискален стимул са пътят да излезем от тази криза”.
Вижте целия коментар във видео материала.
Всички гости на предаването "В развитие" гледайте тук.