Българското правителство трябва да увеличи разходите си, за да компенсира реалните загуби от пандемията и да гарантира по-бързо икономическо възстановяване. Това заяви Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.
Гостът поясни, че последната прогноза на УниКредит Булбанк, според която спадът на икономиката през 2020 г. вероятно ще бъде по-плитък, но пълното възстановяване ще отнема повече време, се основава на две основни причинни. Първата е, че краят на пандемията все още не може да бъде прогнозиран, а втората - ескалацията на политическото противопоставяне прави домакинствата и компаниите по-предпазливи и забавя инвестициите.
„Имаме и лош сценарии, при който ако протестите започнат отново да се увеличават, начините за затягане на мерките и ограниченията срещу вируса ще са по-малко, защото това би се смятало за задушаване на протестите“
Според Павлов, ако на правителството му се наложи да подаде оставка, България ще се окаже с блокирани институции в разгара на най-тежка си рецесия от 1997 г. При липса на законодателен орган ще се редуцират и способностите за противодействие на заразата, смята гостът.
Павлов отбеляза, че през третото тримесечие, особено в индустрията, се е наблюдавало силно възстановяване, което все пак не е успяло да изведе икономиката до нивата и преди кризата.
„Но през четвъртото тримесечие, както и в други държави в Европа, се очаква забавяне, защото навлизаме във втора вълна на пандемията“.
Според госта сега ролята на фискалния сектор е много по-голяма отколкото при кризата от 2008-2009 г., като в момента някой от правителствата на големите европейски икономики отделят около 10 пъти повече средства за подпомагане. Различно сега обаче е и това, че в много държави, включително и в България, се забелязват големи излишъци по текущата сметка, което означава, че националните спестявания са повече отколкото инвестициите.
„Правилният отговор на стопанската политика е публичният сектор да започне да харчи повече.“
Павлов заяви, че има шанс публичните инвестиции в България да се увеличат до поне 6,5% от БВП, в сравнение с 4% досега и това би трябвало да доведе до годишен растеж от 2-2,5% през следващите години.
„Тези инвестиции ще стимулират и повече инвестиции от страна на частния сектор.“
Гостът добави, че в момента се забелязва голяма промяна в начина, по който Европа прави фискална политика и сега е интересно да се наблюдава как българското правителство ще се приспособи.
Целия разговор вижте във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.