Европейската комисия не е правен ментор на държавите членки и нейният основен ангажимент се изразява в предоставяне на оценки за степента на ефективност на държавните институции. През близките дни ще бъде свикан съвет за най-проблемните пет държави в ЕС, сред които е и България, по отношение на върховенството на закона и именно този съвет ще има за цел да издаде съотвените препоръки. Това заяви Юлиана Николова, директор на портал Европа, в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.
"В доклада за върховенството на закона и плурализма на медиите Комисията се постара да достигне по-висока степен на обективност и по този начин обезличи собствените си оценки. Общата методика на оценяване, която е извън традициите и правосъдните системи на отделните страни членки, този път беше достатъчно дипломатична, тъй като отделното национално правосъдие е изключително деликатна сфера и не е в компететностите на ЕК да дава директни насоки. През 2014 г. по време на комисията "Юнкер" беше изготвен доклад за корупцията, като след две години трябваше да бъде изготвен втори. Но до втори доклад така и не се стигна, тъй като отделните страни отправиха критика най-вече към тези от ЦИЕ, че Комисията прекрачва правомощията си".
Именно поради тази причина според Юлиана Николова в доклада липсва финансово рестриктивен механизъм, обвързващ размера на субиите за отделните държави членки по мащабния спасителния план на ЕК и степента на върховенството на закона.
"Преди време Урсула фон дер Лайен се опита да прокара такъв механизъм, който при устанояване на нередности или дори провал на дадена съдебна система, да бъдат намалени парите, които държавата получава от европейския бюджет, като мярката да може да бъде отменена при квалифицирано мнозинство в Eвропейския съвет. След отзвук от редица страни, включително Германия, сега подобна мярка вместо да бъде отменена, трябва да бъде въведена с подобно мнозинство. Фон дер Лайен и Германия в момента са притиснати от времето, тъй като следващият програмен период свършва след 3 месеца и все още държавите членки не са получили одобрение от Европейския парламент и Европейския съвет по отношение на механизма за възстанояване."
Но интересният аспект, който гостът посочи в доклада, е това, че Комисията за първи път публикува цялостния принос на националните власти въз основа на техните отговори по методически въпросник, от които "много малка част са публикувани едно към едно, т.е. създава се впечатление за по-голямо доверие от страна на ЕК при направените проверки"
По отношение на вчерашното гласуване на резолюцията на Комисията по граждански права и свободи (LIBE) в ЕК, която настоява България да продължи да бъде под силен мониторинг, Юлиана Николова заяви, че "инструментът може да бъде по-силен спрямо предходните, тъй като българската държава беше свикнала механизирано да получава препоръки и в отговор правеше екшън-планове, в които се отчитаха напредък, който впоследствие се оказва, че не е такъв, и отново се започва процедурата по отговор.
Целия разговор гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.