Част от идеята на Великобритания зад Brexit се дължеше на преоценката ѝ за глобализацията оттук нататък. Страната прецени, че може да е много по-ефективна извън Европейския съюз, стъпвайки на едно ново разбиране за глобалния свят, което да ѝ даде безкраен набор от възможности, които не са така достъпни в блока. Идеята се оказва точна като мисловна конструкция, но на практика е политически почти неизпълнима. Това каза Владимир Шопов, консултант, изследовател и колумнист, в предаването “В развитие” с водещ Делян Петришки.
Шопов отбеляза, че голяма част от нагласите на британците спрямо ЕС се дължат исторически на положението им след Втората световна война. Той посочи, че Кралството става част от блока на даден етап, след тежка икономическа криза, но никога не става и част от културната му сърцевина.
“Усилието винаги е било върху единния пазар, върху икономическите му аспекти. Чисто политически те във всеки един момент се опитват да договорят изключения”.
Гостът отбеляза, че бившият премиер Тони Блеър опитва да промени тези нагласи в рамките на мандата си до 2007 г., но до голяма степен опитите му са неуспешни. (бел. ред. повече по темата може да прочетете в книгата на Владимир Шопов "Британският опит за моделиране на ЕС (1997 - 2007 )")
“Това, което убеди британците във възможността да са отново независим играч, бяха гъвкавите възможности, които имаха за реакция след глобалната криза... Те видяха, че могат да използват ефективно инструментариума на националната държава, на който винаги много са държали”.
Шопов посочи, че през последните години се наблюдава цялостна промяна в глобалната среда.
“Дилемата е къде е балансът между необходимостта нациите да си сътрудничат и доколко те трябва да запазят достатъчен обем от собствения си суверенитет”, заяви гостът.
Според него обаче за момента няма заплахи за целостта на ЕС. “Балансът в базовата конструкция на блока - между национално и наднационално, е по-устойчив спрямо 10 години по-рано”, отбеляза експертът.
Целия разговор вижте във видеото.
Видеа с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук.