Кризата в Източното Средиземноморие трудно ще бъде разрешена
Зоя Димитрова, журналист и международен анализатор, В развитие, 28.09.2020
Обновен: 14:10 | 28 септември 2020
Кризата в Източното Средиземноморие не е първата, нито ще бъде последната, но и от гръцка страна, и от турска, бяха направени отстъпки по отношение на конфликта в региона. Разговорите на турския президент Реджеп Ердоган с германския канцлер Ангела Меркел, върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурността Жозеп Борел и руският президент Владимир Путин очевидно предполагат, че се обмислят средства за избягване на конфликта, но е трудно на този етап той да бъде разрешен. Това заяви Зоя Димитрова, журналист и международен анализатор, в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.
"За да бъде разрешен конфликтът между Турция и Гърция и за да се седне на масата на по-всеобхватни преговори, според неофициални източници Ердоган е поставил няколко условия - активизиране на преговорите за усъвременяване на митническия съюз, визите за турски граждани, финансова помощ за бежанците и по-интересното, което би предизвикало международен отзувк - да бъде свикана международна конференция с участието на всички средиземноморски държави, но и в нея равноправно да участва и държавата на кипърските турци ... От юни месец насам се забелязва, че Турция прави няколко офанзивни крачки напред и после дефанзивна крачка назад и всеки път успява да постигне целите си, а именно - да блокира достъпа на Гърция до Източното Средиземноморие".
Зоя Димитрова поясни, че по отношение на приобщаващия регионален пакт на страните с излаз към Източното Средиземноморие "Турция беше изключена в началото на годината от разговорите при подписването на споразумението за газопровода, както и от форума в Кайро и от Средиземноморската организация - от всички форуми, свързани с експлоатацията на газ в региона, и това е една от причините за поведението ѝ".
"Другата причина е, че Турция не е подписала Конвенцията за морското право на ООН от 1982 г., чиято цел донякъде тушира празнотите от Лозанската спогодба, защото там не са определени точните дефиниция на континенталния шелф и въздушното пространство. Именно тези въпроси продължават да представляват проблем в отношенията ѝ с Гърция".
По отношение на подновените военни действия между Азербайджан и Армения в Горни Карабах Зоя Димитрова заяви, че "така и не става ясно кой е провокирал събитията, но интересното е, че към този момент никоя глобална сила не е взела страна в конфликта с изключение на Турция".
"Интернационализирането на конфликта на този етап е малко вероятно, по-скоро ще бъдат положени огромни дипломатически усилия той да бъде потушен. Може би единственото практическо решение се изразява в свикването на Минската група на ОССЕ, която след края на конфликта през 90-те години полага усилия за трайното разрешаване на въпроса за Нагорни Карабах".
Още по темите за напрежението между Турция и Гърция, подновения конфликт между Азербайджан и Армения, както и за новия миграционен пакт на ЕС, гледайте във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.