В периода между 2050 г. и 2060 г. може да се изгуби ледената покривка над Арктика и по-голямата част от Северноамериканския архипелаг. Но остров Гренландия ще запази по-голямата част от покривката. Разтопяването на ледената покривка няма да се случи до 2030 г., както показват някои прогнози. Това каза д-р Христо Попов, климатолог, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова.

"Човешкият фактор се явява ускорител на тези процеси. Човечеството влияе с парниковите газове, които изхвърля в атмосферата. Това няма как да не повлияе върху климатичната система. Важно е да се предвидят тези изменения, тъй като ще ни се наложи да се адаптираме към последствията от тях".

Той говори подробно за свойствата на морския лед.

"За разлика от леда, който е на Антарктида, морският лед е сравнително прозрачен за ултравиолетовата радиация и може да нагрява водата под нея. Също така топлината, която се пренася под този лед, може да затопля въздуха над леда. Поради това процесите, които протичат в Северния ледовит океан, са качествено различни от тези в Южното полукълбо", отбеляза Попов.

"Самият морски лед има изключително важна роля за животните в района на Арктика. С изтъняването на ледената покривка на Арктика се свързва увеличаването на броя на умрелите животни. Популацията на белите мечки намалява и това е свързано с изтъняването на морския лед и спада на площта му".

По думите му по този начин се променят миграциите на животните и всички екологични процеси на Арктика. 

Целия разговор вижте във видеото. 

Всички гости на "В развитие" вижте тук.