Пандемията показа ясно всички несправедливости в разпределението и отношението към храната в глобален мащаб. Това каза доц. Десислава Димитрова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН в предаването “В развитие” с водещ Вероника Денизова.  

Тя обясни, че хранителна сигурност означава всички хора да имат равен достъп до храна и право на ползване на земя. По думите ѝ подобен проблем не се усеща в Европа, но в страни от третия свят това е много тежък въпрос.  

“Там плодородната земя често е притежание на международни корпорации. Местните общности са лишени от достъп до земя и производство на собствената си храна. Получава се парадокс, че хората, които произвеждат за нас евтини банани, не могат да си ги позволят в родината”.  

Доц. Димитрова посочи, че това не е нов проблем и той съществува отдавна.  

“Просто Covid-19 ни послужи като огледало, в което да видим колко дефектна е нашата хранителна система. Аз съм с философията на движението Slow Food, че храната трябва да е чиста, вкусна, честна”.  

Доц. Димитрова сподели, че не е голям оптимист за решаването на този проблем, защото това е цялостна промяна на парадигмата, свързана с производството на храна.  

“Сега се приема, че храната е просто стока. А за една стока е важно да е евтина, за да се продава бързо. Докато не се промени тази нагласа, никакви научни открития и начини за заместване на храната няма да помогнат. Неравенството ще продължи да съществува”.  

Що се отнася до България, тя смята, че ако се поощрят българските производители и намали корупцията в сектора, страната ни в по-малка степен ще разчита на вносни храни.  

Кога ще бъде видим ефектът от настоящата криза? Как се отразява тя на заетостта в земеделския сектор? Как би изглеждало зеленото бъдеще на земеделието? 

Вижте целия разговор във видео материала.

Видеа с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук.