Тези 25 години бяха доста разнопосочни. Бяха доста напрегнати, защото бяхме доста неопитни в началото, учихме се в движение. Това каза Васил Симов, изп. директор на Софийска стокова борса в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria по повод 25-годишния юбилей на Софийска стокова борса. "Изучавахме световния опит, опитвахме се да го прилагаме на практика в една трудна икономическа обстановка. Много не ни вярваха, и правителствата, и бизнеса".
"През 1997 година се прие и Закон за стоковите борси в България, която даде тласък, но най-големият тласък дойде с приемането на България в ЕС".
По думите на Симов най-големият проблем е свързан със законодателството. "Отчасти то касае фондовата борса и много силно касае стоковата борса. България има много стокови борси и не можем да бъдем полезни на бизнеса".
"Държави с размерите на България и по-големи от нас си позволяват да имат една фондова и една стокова борса, а ние вече имаме три, а скоро могат да станат и пет. С това се нарушава един важен принцип – да сме концентриран пазар, където да се събират търговци и да откриват истинската пазарна цена на стоките".
Проблемите, обаче са преодолими, каза Симов. "В момента тече процедура по приемане на поправки в Закона за стоковите борси. Надявам се тези поправки да бъдат приети до лятото и да се регламентира по-ясно и точно пазарът, наречен стокова борса".
"Изненадващо за периода, в който се намираме, месец април, е продължаващото поевтиняване на зърнените култури. Очаква се 713 млн. тона пшеница да бъдат произведени в света, плюс 210 млн. тона преходни остатъци от миналата реколта, а потреблението е около 650 млн. тона. Това допълнително тласка цената към понижение".
"Египетското правителство ще направиш търг за покупка на пшеница", каза още изпълнителният директор на Софийската стокова борса.
"Този търг е традиционен за Египет, който е вносител на пшеница, но от дълги години България не е канена да участва. Сега страната ни е поканена, общо 7 държави са поканени, което е голям комплимент за родните търговци и дай боже да се реализират големи количества. Имаме огромни запаси от миналогодишна пшеница. Трябва, колкото се може повече да се изнесе от България, за да се заплати труда на зърнопроизводителите“.
Проблемът при износа на зърно, каза Симов, идва от фактът, че българските пристанищни комплекси за износ на зърнени култури са с по-малък капацитет. "Забелязва и допълнителна тенденция българската пшеница да се изнася през румънски пристанища".
"Почти всички стоки, начело с пшеницата, царевицата, отчасти слънчогледа, петролът вървят в посока надолу, но при захарта се наблюдава трайна тенденция към поскъпване и то в рамките на 20-25% на година. Ако поскъпването е в рамките на инфлацията, между 5 и 10% на година го приемаме за нормално, но когато е в пъти повече от инфлацията не само за България, но и в световен мащаб, това поскъпване буди тревога в борсовите играчи".