Би било добре да има по-висок относителен дял на индустриалния сектор, който е важен за работните места. "Сферата на услугите е по-податлива на шокове заяви доц. Виктор Йоцов, Институт за икономически изследвания при БАН, в предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова.

По предварителни данни на НСИ растежът на българската икономика възлиза на 3,4%.

"Брутният вътрешен продукт се изчислява по производствен метод, метод на доходите и метод на разходите. Основният метод е производственият. Подценяването на вноса, което е очевиден факт, не може да окаже дългосрочно влияние на растежа", твърди гостът.

"Голяма разлика в корекциите на данните за брутния вътрешен продукт (БВП) няма. Методологията не допуска драстични отклонения, които да оказват влияние върху икономиката. Корекцията е малка и може да се дължи на тази на вноса. Възможно е и дефлаторът да има някакво влияние".

"При БНБ се появи голяма грешка в платежния баланс заради подценяването на вноса. По-нататък се доказа, че това е заради въвеждането на новите митнически декларации", уточни Йоцов.

Още по темата

Българската икономика нараства с 3.4% през 2019 г.

"Колкото повече нараства БВП на глава от населението, толкова по-висока е ефективността. Но все пак има глобален тренд на спад на производителността на труда", каза още той.

По думите на госта, ако сравняваме с Европа, нивата на растежа ни са добри. "Но спрямо новите страни членки и догонващото ниво е незадоволителен. Всеки растеж под 5-6% е такъв", подчерта доцент Йоцов.

"Инструментът на фискалната политика не се използва. На разположение ни остават преките чуждестранни инвестиции, които намаляха, и отделно се осланяме на европейските фондове. Нямаме големи вътрешни ресурси и високо ниво на спестяване".

Гостът е на мнение, че обръщането ни към дълговите пазари се дължи на това, че инфлацията се ускорява, което означава, че лихвите да тръгнат нагоре. "За това е по-изгодно да се взима дълг сега при по-ниска нива", отчита той.

Очаквайте видео материал с целия разговор.