Докато свърши ефектът "Ханке" и други такива, които са актуални в българското общество покрай дебата за влизането на страната в еврозоната, и се даде повече информация, тогава вече по-мотивирано сами за себе си хората ще имат по-ясна визия за приемането на еврото. Това каза ас. Васил Караиванов, икономист и преподавател в катедра Икономика на Стопански факултет на СУ, в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.
По думите му много хора приемат казаното от проф. Стив Ханке като чиста монета, а той "използва два противоречащи си факти".
Караиванов коментира изказванията на бащата на Валутния борд у нас проф. Стив Ханке, че България ще последва съдбата на Гърция, ако приеме еврото и че не трябва да влиза в еврозоната. Вчера премиерът Бойко Борисов заяви, че докато няма "абсолютен консенсус и увереност, няма да насилваме влизането ни в чакалнята на еврозоната".
"Има много хора, които се чувстват сега спокойно. Много хора си мислят: "Ето, нас не ни зачитат". Това е правилна позиция на премиера да създаде малко успокоение на страстите", коментира асистент Караиванов.
Той посочи и че препоръката на мисията на Международния валутен фонд у нас е за влизане в еврозоната.
"Проф. Стив Ханке, който има силно медийно присъствие, е силно против влизането на страната в еврозоната. Няма нищо притеснително".
И успокои: "Да, автомобилът няма да се движи на пета скорост, ще се движи на четвърта".
"Валутният борд е едно стриктно правило - централната банка не дава кредити на правителството. Това нещо може да продължи. Това означава, че Европейската централна банка няма да дава кредит на българското правителство, което означава, че няма да изкупува български ДЦК, което се случва в момента. Това не е прецедент. Така се ограничава задлъжнялостта на правителството", обясни експертът.
Караиванов коментира, че хубавото за малките икономики е да не задлъжняват много и допълни: "Показваме зряло поведение по отношение на фискалната политика".
Преподавателят в Софийския университет припомни и че с излизането на Великобритания от Европейския съюз българският дял от общия БВП от 0.3% ще стане малко над половин процент.
Относно исканията за референдум за влизането на страната в еврозоната, той посочи, че практиката е с подписи да се подкрепи един въпрос, а след като мине през НС той вече е друг.
Целия разговор гледайте във видеото.