България има споразумение за присъединяване с Европейския съюз и Народното събрание е ратифицирало този договор, който предвижда България да въведе еврото. България няма опция да не въведе еврото. И тези, които поставят под въпрос членството на България в еврозоната с референдум, ще поставят под въпрос и членството на България в ЕС. Тези хора не го искат, смятам, че всички знаем ползите от това страната да е член на съюза. Най-вече достъпът до кохезионните фондове и до стабилизационните механизми, действащи в блока. Това каза Борис Петров, финансист, в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.
По думите му случващото се след промяната на Закона за Българската народна банка за влизането на страната в т.нар. чакалня на еврозоната е "естествена враждебност на хората към несигурност и промяна във валутния курс и като цяло в паричния режим по време на нашето преминаваме към Валутно-обменния механизъм ERM II".
"Това накара хората да потърсят естествено спасение в еврото, което заедно с американския долар се ползва като убежище при несигурност", посочи той.
Все пак той каза, че това е процес, който излиза извън рамките на нормалното поведение, защото "хората реагират емоционално, тъй като те не могат да преценят в рамките на каква степен е застрашен курсът".
"А курсът изобщо не е застрашен. България вече 23 години поддържа един изключително успешен паричен режим с фиксиран курс и с едно пълно покритие на емитираните пари с евро валутни резерви. И то в момент, в който валутните резерви на БНБ са на историческия си пик", посочи Петров.
Той припомни и че валутният борд е преминал през редица кризисни обстоятелства и през една поредица от стрес тестове, за да покаже своята гъвкавост.
Експертът се спря на началото на валутния борд:
"През февруари 1997 г. достигнахме най-високата точка на хиперинфлация - за един месец инфлацията надхвърли 100%. Тази силна обезценка на лева към долара се преобърна с подписването от служебното правителство на Стефан Софиянски споразумение с Международния валутен фонд. Това стабилизационно споразумение фиксира очакванията и курсът започна да се колебае в тесни граници и така беше фиксиран към германската марка в сила от 30 юни 1997 г."
"В най-новата история абсурдните обстоятелства също не са едно и две - аз си спомням как се говореше, че е заплашена стабилността на българската банкова система вследствие от гръцката криза, защото в България оперираха тогава 4 големи гръцки банкови групи, които притежаваха над 35% от активите. Както виждате, нямаше сътресения като цяло".
Той припомни и началото на аспирациите на страната към еврозоната и твърденията как българските данъкоплатци трябва да плащат за чуждото безхаберие."Това бяха абсурдни истории, те не бяха базирани на рационални очаквания, а да дават музика за чувствителността на населението, когато то не е добре информирано", смята финансистът.
Той посочи, че решение на Борда на Европейската централна банка от декември 2003 г. казва, че всяка държава има свобода да използва стратегия за присъединяване, включително и валутния курс, по време на членството във валутния механизъм, така че да отговори на критериите за конвергенция. "Това решение подкрепя общите принципи за присъединяващите се държави - по този път минаха всички държави от Източна Европа, които въведоха еврото", коментира специалистът.
За активите и пасивите на БНБ експертът каза, че няма да настъпи промяна.
"България ще продължи да поддържа паричния съвет. Ще продължи да обменя неограничени количества евро срещу лева и лев срещу евро без съответно това да налага някакви транзакционни разходи за банките, което ще гарантира, че курсът ще бъде във вида, в който е", заяви Петров.
Той уточни, че инфлацията в България ще продължи да бъде малко по-висока от инфлацията в държавите в еврозоната, независимо кога ще въведем еврото. По думите му този ефект е свързан с това, че цените на нетъргуемите стоки и услуги ще растат, докато те конвергират до общите в зоната. Петров обясни, че разликата ще е около 1%. "Това е пътят и на Балтийските страни", посочи той.
Гледайте целия разговор във видеото