Категорично трябва да запазим въглищните централи в България. Това трябва да бъде до възможно най-далечния срок. Дори след 1 юли 2025 година всички централи ще могат да работят, стига да може да си плащат. След това те няма да имат право да участват в търгове за механизъм за капацитет. Дотогава те ще имат глътка въздух. Това каза проф. Валентин Колев, енергиен експерт и декан на Електротехническия факултет в ТУ-София, в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки. 

Само тези централи осигуряват разполагаемост за първично, вторично и третично регулиране. Тези централи поддържат напрежението в точките на присъединяване. Това не могат да го правят все още възобновяемите източници, обясни той. 

По думите му, ако отпаднат тези мощности, страната трябва да разчита първично, вторично и третично регулиране да се осъществява или отвън или от водноелектрическите централи. 

Експертът каза, че солидарното участие на България в синхронната зона на континентална Европа е между 45 и 50 мегавата - "това е 8760 часа, а за вторично регулиране е нужно още повече - над 150 мегавата". 

Проф. Колев коментира решението на парламента да задължи правителството да оздрави ТЕЦ "Марица изток 2", както и да предотврати на всяка цена бързото затваряне на българските въглищни електроцентрали, което вероятно ще последва след приемането на т.нар. Европейски зелен пакт. Пактът ще обхване всички сектори на икономиките на страните-членки на ЕС и силно ще удари по замърсяващите индустрии като производството на ток от въглища.

"Сега ще трябва това решение да се реализира. Преди повече от година е внесено предложение в ЕК за обсъждане на вдигането на капитала да не бъде изтълкувано като нерегламентирана държавна помощ. Уверенията на изпълнителната власт, е че има напредък, но все още няма решение. Ако такова няма, а ние направим такава стъпка, има сериозна опасност да влезем в наказателна процедура". 

"Ние трябва да влезем в платформата "Региони в преход", каза проф. Колев. 

"Има политическа воля за това комплексът "Марица изток" да бъде запазен. На за по-голямата част от експертите е известно, че емисиите на въглероден диоксид доведоха до влошаване на финансовото състояние и необходимост от увеличаване на капитала на дружеството, за да не остане то в режим на несъстоятелност". 

"Ние имаме много залежи на въглища за много години напред. Това ни формира енергийната независимост. Ако спрем да произвеждаме въглища, ние изпадаме в енергийна зависимост. Освен ако тези мощности и енергии не ги заместим с възобновяеми източници", посочи проф. Колев. 

Още по темата

Германският кабинет одобри план за отказ от въглища на стойност 49 млрд. евро

Германия се отказва от въглищата напълно до 2038 г.

ЕИБ става климатична банка според плана за устойчиво развитие на Европа

По думите му интересът на студентите към този сектор е спаднал. 

Целия разговор гледайте във видеото