Здравният профил на България, изготвен от Европейската комисия и Организация за икономическо сътрудничество и развитие беше представен днес от водещи европейски здравни експерти в Дома на Европа в София. Докладът очертава основните тенденции в здравеопазването в страните от Европейския съюз като колебанията относно ваксините, достъпността до здравно обслужване, цифровата трансформация и доплащането за определени услуги.
Здравния доклад за България бе публикуван в края на ноември 2019 г. и ние заключихме, че пред страната са налице предизвикателства, които са по-големи от тези в останалите страни в Европейския съюз. 10-14% от населението не са здравноосигурени. Тези хора трябва да ползват спешна помощ или да плащат на частни места. Второто голямо предизвикателство са високите частни разходи на гражданите. Това коментира Ане Шпрангер, експерт в Европейската обсерватория за здравни системи и политики, пред репортера Вероника Тонева в предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова.
"Това означава, че хората плащат част от цената на много от здравните услуги. В случая наблюдаваме, че фармацевтичните и медицинските продукти са основната причина за нуждата от частни здравни разходи, което е основното за разрешаване предизвикателство".
Както този, така и много други доклади набелязват основни проблеми, но за всичко това са изисква силна политическа воля. Българинът доплаща много за здраве. Средно около 50% средства той отделя за здравеопазване, доплащане на лекарства, болнична помощ. От лекарствата най-много се доплаща за тези за сърдечно-съдови заболявания. Това, от своя своя страна, заяви Аркади Шарков, здравен експерт в ЕКИП.
"Пациентите за тях са около 1,5 млн. българи, които доплащат около 70% от своите средства. Болничната помощ е нереформирана. Към момента има около 360 болници. Достъпът до добра болнична помощ е проблем, който касае добре уреден медицински център".
"Рисковите фактори са постоянната актуализация на бюджетите за здравеопазване вследствие на недобре изградени и пресметнати ресурси в началото на годината, както и неравното третиране на пациентите", уточни Шарков.