Общото между гостуващите автори в седмото издание на „Софийски международен литературен фестивал“ не е нито територията, нито задължително близката култура. Обединява ги езикът, на който пишат. Международната програма на фестивала тази година бе посветена на френскоезичната литература и нейното многообразие, което в значителна степен идва от писатели, за които френският език не е майчин.

Ето какво разказаха четирима от тях в интервю за Силвия Грозева, излъчено в предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова.

"Една тема, която се повтаря при всички писатели е това, че пишат на френски език, но не за Франция, а за родните си страни и своята култура", сподели Рени Йотова, преводач и директор на Регионалното бюро на Международната организация на Франкофонията за Централна и Източна Европа.

Според нея да владееш един чужд език е начин да обогатиш и езиковата основа на родния си език.

Писателят и дипломат от Албания Луан Рама разказа кое според него е най-голямото предизвикателство в днешно време.

„Свободата е сложно нещо. Имах приятел, който беше син на албански посланик в Париж.  След като беше прекарал младостта си във Франция, се завърна в Албания, където го пратиха в затвора за 15 години като шпионин в полза на Франция. Докато бил зад решетките, за да не полудее рецитирал стихове, това го държало".

По думи на Рама човек може да бъде свободен в мисълта си.

„Започнах да пиша много късно, след като напуснах радиото след дълги години. Една от първите ми книги се казва „Престъплението да си ром“ - текст, който не бе нито социологически, нито журналистически. След като бях правил радио предавания с роми от Румъния, Унгария и Франция разбрах мащаба на катастрофата“, сподели Жан-Марк Тюрин, писател и радиоводещ от Белгия, автор на преведената на български "Теа от Поречието" (Голямата награда на франкофонията на петте континента за 2018).

Тюрин признава, че силно е подкрепял създаването на Европейския съюз, но сега енапълно разочарован.

„Само парите, мултинационалните компании, резултатите, печалбите и икономиката имат значение. Дори и политиците не взимат решения. Решават мултимилиардерите, които управляват света в долари и евро.“

Воден от чувството за справедливост, белгийският писател вижда решението в революция на младите срещу управлението на парите.

Писателката Мария Карнечи от Румъния разказа за преживяванията си по време на международния литературен форум.

„Комуникациите и контакта бяха много различни. Всеки разказа за собствената си история, за срещата си в френския език и култура. Историите бяха вълнуващи, екзотични, живописни и много различни“.

Според нея много рядко се постига единство в една гражданска група, но в периода на форума било налице.

„Това доказва, че франкофонията е нещо като лепило- качествена, свързваща субстанция, която ни мотивира“.

Според Карнечи срещите в София показват, че хората все още имат нужда от директни контакти лице в лице, да се чуват как говорят, както и да виждат присъствието на събеседника чрез неговите изражения, жестове и реакции.

Гледайте целите интервюта във видеото.