Преходът към нулева въглеродната икономика ще бъде труден за страна като България. Той се нуждае от сериозен план и действия, коментира Десислава Микова, "Грийнпийс" - България, в предаването "В развитие" с водещ Живка Попатанасова.

"Страната ни е против нарастването на амбициите за намаляване на въглеродните емисии за 2030 г., а настоява да останат на ниво от 40% спрямо тези от 1990 г., което няма да е достатъчно, за да се изпълни нулевата цел за 2050 г. Последствията за това според прогнозите на учените, че настоящите цели ще доведат до прогнозно изменение на глобалната температура с +3 градуса до 2100 г., което означава необратими последствия за климата и живота на планетата - повече урагани, пожари и други стихии", уточни гостът.

"За съжаление напредъкът в борбата срещу климатичните промени, постигнат досега, не е достатъчен - това показват и изчисленията, а именно, че заложените цели не са достатъчни за ограничаване на увеличаването на глобалната температура с до градус и половина до 2100 г".

Гостът подчерта, че според статистика на Евростат България се нарежда на второ място в ЕС по намаляване на емисиите на въглероден диоксид от изгарянето изкопаеми горива за 2018 г. "Нашата страна все още е зависими в огромна степен от изкопаемите горива за добив на енергия", допълни той.

Десислава Микова отбеляза, че виртуално отчитане би позволило за инсталации, които произвеждат енергия от възобновяеми източници и се намират на обществени сгради, свръхпроизведената от тях енергия да бъде регистрирана, все едно е потребена в енергийно бедни райони.

Според Микова Европа може да стане континент с нулеви емисии до 2050 г. и България подкрепя тази цел, въпреки че не насърчава тази до 2030 г., в което се изразява противоречието, че после трябва да направим голям скок.