Средните цени на Българската енергийна борса през изминалата седмица са около 110-120 лева/мегаватчас, само в един ден доставките са били на 127 лева за мегаватчас. Количествата, търгувани на борсата са 22-24 хиляди мегаватчаса, което е нормално. Има два търга на пазара на двустранни договори от Марица Изток 2 за продажба на сравнително големи количества от около 200 мегавата, разделени на 4 слота, с период на доставка до края на ноември, края на декември и края на януари 2020 г., на цени от около 136 лева. Явно производствените мощности на държавата са се активизирали, но това не е достатъчно до средата на следващата година. Цената за базова електроенергия също е висока – 135 лева, сравнено със сегашните 100-110 лева за мегават. Това каза в своята коментарна рубрика Check-box aдвокат Николай Кискинов, управляващ съдружник в дружество „Владимиров Кискинов", в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

Според него трябва да се обърне внимание на вече известния като непрозрачен пазарен сегмент за непрекъсната търговия (continuous trading), където не винаги страните по сделката се виждат кои точно са.

"Там има най-големи съмнения за пазарни манипулации, тъй като виждаме едни количества от 107 мегавата на 100 лева, количества от 200 мегавата на 73 лева, 100 мегавата на 90 лева, 250 мегавата на цени между 84 и 101 лева. Това буди недоумение и в сравнение с пазара на двустранни договори сегмента continuous trading буди притеснение. Много често има съмнения за непрозрачни цени, скриване на цени и офериране на големи количества на цени под или над пазарните", допълни Кискинов.

„Много търговци са апелирали за затваряне на този сегмент и прехвърляне на всички количества към пазара на двустранните договори, където параметрите по сделката са прозрачни. Порочна практика е да излезе изведнъж един купувач на голямо количество енергия на някаква цена и неговата заявка бързо да бъде удовлетворена, без да се знае кой е продавача."

"Ако един потребител на електроенергия е присъединен към преносната мрежа, той не плаща такса за разпределителната мрежа, и разходите му са много по-малки. Много потребители желаят да се присъединят към преносните мрежи, което е в ущърб на операторите на разпределителните мрежи. Решението на съда на ЕС определя, че няма единствен критерий собственост върху съответната мрежа или начин на присъединяване, който да е единствен критерий за това към коя мрежа да бъде присъединен съответния потребител. Държавите членки на ЕС могат да определят допълнителни критерии към коя мрежа да се присъедини съответния потребител на електроенергия" обясни адв. Кискинов нова регулация на пазара на електроенергия.

Той коментира и измененията в Закона за пазарите на финансови инструменти и Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които касаят Централния депозитар и целят подобряване на функционирането му.

"Има изисквания към инвестиционните посредници, които целят подобряване на качеството на услугите им. Има завишаване на административните санкции за нарушения, като виждаме аналогии в санкциите за GDPR", каза Кискинов.

“Някои от санкциите достигат като размер до 40 млн. лева или 10% от годишния оборот на съответното лице, в зависимост от това, коя сума е по-висока. Пропорционалните на оборота санкции стават популярни“.

Последно адв. Кискинов се спря и на наредба за начина, по който ДАНС работи с лични данни по GDPR.

"ДАНС може да работи доста свободно с личните данни на физическите лица, но виждаме все пак определена регулация и изисквания", отбеляза той.

Цялото интервю вижте във видеото.