Сред основните предизвикателства в световен мащаб и по-конкретно в Европа е да намалим емисиите от въглероден диоксид. През последните години отчитаме експлозивен ръст на евтините монитори за следене на качеството на въздуха. Разполагаме и с все повече сателити, които записват данни за замърсяването. Но количеството на хората, които могат да използват тези данни, все ощe са много малко, заяви Лаури Миливирта, експерт на Грийнпийс по чистотата на въздуха, в предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова.
"През последните няколко години Европа отбеляза значителен напредък, тъй като цената на въглеродните емисии стана достатъчно висока, за да накара страните на намалят емисиите си. България има да извърши дълъг път, за да насочва инвестиции в чист въздух и да намалява употребата на въглища".
Гостът уточни, че Индия има може би най-сериозния проблем със замърсяването, като там то е отговорно за над един милион случаи на ранна смърт всяка година.
"През миналата година правителството в Индия обяви национален план за чист въздух. Страната е и лидер сред развиващите се икономики по отношение на внедряването на възобновяеми енергийни източници".
Лаури Миливирта обясни, че през последните няколко години виждаме тревожни тенденции в Китай, където страната разчита на стари стимули в подкрепа на икономически растеж. "Тя представи сериозен план за намаляване на замърсяването на въздуха в страната. В Пекин замърсяването с твърди частици с 2,5 микрона спадна с над 50% за последните 5-6 г. Досега политиките бяха успешни, но вече възникват опасения, че продължаващото ограничаване на замърсяването ще бъде трудно", стана ясно още думите му.
"България и Полша са едни от страните в ЕС с най-високи нива на замърсяване. България продължава да разчита до голяма степен на лингнитни въглища. Освен това не се инсталират филтри".