В Унгария излязоха данни, че брутната добавена стойност в земеделието е около 7 млрд. евро от земеделския сектор, докато в България тя е 3,5 млрд. евро. Има още какво да се прави в земеделието, за да се повиши производителността и съответно доходите и конкурентоспособността на тези фирми в сектора. Финансирането е важно, защото чрез него се осъществяват нови проекти на фирмите, водещи до нужната промяна, а именно повече продукти с добавена стойност - повече трайни насаждения, развитие на животновъдството. Не бива да изнасяме зърно. Трябва да изнасяме месо и мляко. Това е, което според нас трябва да постигнем. Това каза Илиян Георгиев, изпълнителен директор на Българо-американска кредитна банка в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria. 

По думите му основният проблем в земеделието, извън зърнопроизводството, е твърде дребните стопанства и невъзможността да се предлага унифициран продукт, който да продават с достатъчно количество на европейските пазари. "Проблемът е свързан с все още разпокъсаното земеделие в трайните насаждения". 

По отношение на зърнопроизводството проблемите са свързани с напояване, каза още Георгиев. "Чрез напояване можем да повишим добивите си, например на царевица. Имаме проблеми до някъде и с логистиката на зърно, защото нямаме най-модерните и най-добрите съоръжения, въпреки че сме страна с пристанищни възможности". 

На въпроса дали се повишава интересът на пазара на земеделска земя, Георгиев каза, че интересът от фермерите е ясен и траен. Те искат да притежават земята, която обработват, за да инвестират трайно в нея - в напоителни системи и трайни насаждения. "При възможност винаги закупуват земя. Фондовете, разбира се също продължават да бъдат активни".

"Пазарът на земя продължава да бъде активен при тези, по-високите ценови нива в България".

"Ние претендираме, че сме зелената банка на България. Преди пет години започнахме да се насочваме в тази ниша и виждаме, че има много потенциал. Започваме с енергийната ефективност и производството на зелена енергия, която е важен елемент от енергийния баланс на страната. Има много какво да се прави в момента по отношение на енергийната ефективност. Там тепърва се насочват инвестиции, включително и по линия на проекти, подкрепени от европейски фондове".

"Земеделието също е свързано със зелената идея, водите са другия сектор, от който се интересуваме, защото това са ограничени ресурси. При износът на зърно, например, ние практически изнасяме вода, защото страните които купуват от нас биха могли да го произвеждат, ако имаха вода", каза още Георгиев. 

"Еврофондовете са ключов фактор в земеделския сектор, както по линията на директните плащания, така и за проектите.  Те са ключови защото фирмите, които имат нужда от такава подкрепа, са неукрепнали и банките сами не могат да ги подкрепят. Единствено при наличие на проект, който ще им позволи да разгърнат капацитета и възможностите си,  може да се подобри тяхната конкурентоспособност", каза банкерът. По думите му това ще доведе до укрепване на конкурентоспособността на българското земеделие в краткосрочен и дългосрочен план.

По отношение на имотния сектор Георгиев каза: "Има засилен интерес към ипотечното кредитиране, оживление и ръст на пазара. Тези, които към момента имат действащи ипотечни кредити, с нива договаряни през 2007 - 2008 година търсят да оптимизират своите плащания. Търсят се и нови оферти и оптимизиране".

"Конвергенцията с европейските нива не се е случила още. Има още на къде да падат цените на ипотечните кредити. Решенията на ЕЦБ се пренасят и в България и в обозримо бъдеще ще видим нива и под 4,5%, а може би и до 4%".