Активният подход на Европа към кръгова икономика и стратегията ѝ за устойчиво развитие не се споделят от всички играчи на пазара. Това донякъде може да понижи конкурентността на европейския бизнес. Това мнение изрази Константин Велев, председател на УС на АБЗ, по време на международната конференция на тема „Кръгова икономика и устойчиви финанси“, която се проведе във Висшето училище по застраховане и финанси.

Според Марияна Хамънова, съосновател и изп. дир. на „Клийнтех България“, има необходимост от въвеждането на регулаторни промени и в българското, и в европейското законодателство като цяло, които да насърчат процеса на устойчивото производство.

„Много често решения, свързани с използването на отпадъци като ресурс не могат да бъдат използвани у нас, тъй като и българското, и европейското законодателство задължават отпадъците да се третират като такива... Тук става въпрос за остатъци, които биха могли да се вложат в други производства“.

„Второто нещо, за което трябва да се помисли много сериозно, е да не говорим само за отпадъка, но и за процеса преди това“, отбеляза тя.

„И в строителството, и в други индустрии всичко започва от материала, който се влага в самия продукт. Вместо да мислим как да рециклираме това, което остава, трябва да обърнем фокуса – да мислим как да изграждаме нещата“.

Любомир Дацов, член на Фискалния съвет на Р. България, отбеляза, че кръговата икономика далеч не се изчерпва с разбиранията в сферата на боклука и рециклирането. „Това като теория и идея донякъде е доста старо“, отбеляза той.

Дацов добави, че има необходимост да се мисли повече в посока устойчивост на продукта по отношение на дизайн, производство, потребление и пр.