Това е поредният рекет на Анкара към Европа, включително и към нашата страна като част от Европа. На 18-ти март 2016 беше подписано споразумение между ЕС и Турция за сирийските бежанци и в него бяха предвидени финансови средства в размер на три милиарда евро плюс визова либерализация за пътуване на турски граждани в ЕС. Миналата година по време на българското европредседателство имаше среща на върха във Варна във формат Турция-ЕС, от която единствения положителен резултат, който зарадва Реджеп Таийп Ердоган, беше договарянето на нови три милиарда евро помощ, каза Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин, в предаването В Развитие с водещ Живка Попатанасова.

"По-голямата част от тези пари вече са изплатени. Освен това, тези пари се дават на Турция за обгрижване на сирийските бежанци, а не на мигрантите, където се включват и иракчани, афганистанци и т.н. Турския президент иска тези пари кеш и безотчетно, което макар и да е ставало досега, за в бъдеще няма как да стане", каза гостът.

По-важното в случая е, че досега Турция е провела две военни операции на територията на Сирия – „Щитът на Ефрат“ и „Маслинова клонка“ и има готовност за трета. В резултат на тези военни операции Анкара фактически е окупирала пет хиляди квадратни километра сирийска територия и няма никакво намерение да я напуска. Всъщност желанието е да се създаде т.нар. „Зона за сигурност“ за която се водят преговори със САЩ и искането на Анкара е тази зона да е с много голяма ширина и дълбочина – по цялата турско-сирийска граница, която е 911 километра, и с дълбочина 20 мили (36 км). Целта е от тази зона да се изтласка кюрдите и там да се заселят т.нар. „туркомани“, допълни той.

В районите източно от река Ефрат действат отрядите на сирийските кюрди, които изнесоха войната срещу ДАЕШ и които са активно подпомагани, включително и с тежко въоръжение, от САЩ, посочи Димов.

Отношенията между Турция, Русия и Иран са много сложни. На 27-ми август Ердоган спешно посети Москва именно поради тези различия, които има с Русия по отношение на Сирия. На първо място, това е отношението към сегашното управление и специално Башар Асад. Москва стои зад него, Техеран също (макар и по други причини), докато позицията на Анкара е съвсем различна. Второто нещо е отношението към териториалната цялост и запазването на суверенитета на държавата Сирия. Русия и Иран са ттвърдо за, а Анкара макар и на думи да е за, на практика е окупирала 5000 кв. км сирийска територия. На трето място – отношението към сирийските кюрди, което в Турция е много по-различно от това в Русия, Иран, да не говорим за САЩ, каза гостът.

По отношение на САЩ и ролята им също има различия – Турция преговаря със Вашингтон за Сирия и зоната за сигурност там, а категоричната позиция на Техеран е, че присъствието на американците е „незаконно и разрушително“. На предстоящата среща в Истанбул между Иран, Русия и Турция те ще се опитат да запазят формата от Астана, което трудно би се получило, заяви той.

„Мераците“ на Анкара за членство в европейските структури датират от далечната 1963 г. През 1987 г. официално кандидатства за членство, а през 1999 г. е утвърден статутът и на кандидат-член и преговорите стартират през 2005 г. Досега за 14 години са отворени по-малко от половината от всички глави, и с това темпо ще са нужни около 30-40 години. Като оставим настрана критиките на ЕС за върховенство на закона, човешки права и т.н., турското членство в ЕС няма как да се случи заради естествената съпротива и вето на Гърция и на Република Кипър, каза Димов.

По някои данни резервите от нефт в шелфа на Кипър са над 8 милиарда барела, а природен газ – над 3.5 трилиона кубически метра и там Република Кипър, която е член на ЕС и наш приятел, съюзник и партньор в Общността е сключила споразумения със Египет, Ливан, Израел и САЩ, а напоследък привлече и Армения. От другата страна на барикадата е Турция, която се опитва да привлече на своя страна Русия, и Иран, но там отношенията са твърде сложни, каза той.

Посланията на Гърция са ясни – Турция продължава незаконното си поведение в Кипър, и провокира международната общност. Това показва и гигантската изолация на днешна Анкара, заяви Димов

Бежанците са страшен проблем за Турция при нейните икономически проблеми. Увеличават се и престъпленията. Те пренасят друга атмосфера, те принасят Близкия изток в Турция, което за самите нас е опасно и неизгодно, завърши гостът.

Целия разговор вижте във видеото.