България ще бъде домакин на 31-вото издание на Европейския конкурс за млади учени, който ще се проведе от 13-ти до 18-ти септември в София. Събитието се организира съвместно с Министерството на образованието и културата и Института по математика и информатика към БАН. Конкурсът датира от 1989 г. и е създаден по инициатива на ЕК. Над 150 ученици от 40 държави като Канада, Китай, Русия, Южна Корея и САЩ ще пристигнат в петък, за да се включат се включат в него.

Европейският конкурс за млади учени е по програма „Хоризонт 2020“. Целта е да се привлече повече внимание към науката и към занимания с инженерна, научна кариера. Опитваме се да изградим икономика на знанието, но това е немислимо без хора от тези среди. Трябва да стимулираме всички с подобен интерес да се насочват към дейност с висока добавена стойност и технологичен прогрес, заяви Константин Делчев, Институт по математика и информатика при БАН, в предаването "В развитие" с водещ Живка Попатанасова.

"Този конкурс е подкрепян от някои от най-сериозните изследователски и инженерни организации в Европа. Наградените ученици ще могат да участват в семинари и конференции на съответните институции и да се запознаят с ключови учени и дейността на индустриални организации".

От страна на младите български учени се очаква да покажат с ентусиазъм своите разработки, твърди  Константин Делчев. "Трите са свързани с компютърните науки, макар две от тях да се насочени към биологическите и  медицинските науки, базирани на методи, които технологизират определени дейности в антропологията и неврологията, като например оценяването на възрастта по черепните шевове или автоматичното засичане на определен тип клетки при имунофлуоресцентно изследване на нервната тъкан. Третият проект е доста по-инженерен и създава създаването на любопитна блокчейн екосистема за оценка на състезаващи се алгоритми", добави още той.

Българската школа по теория на кодирането е световно призната. България е част от семейството на европейската научна зона. Това са само част от постиженията на България в тази област, които гостът изброи.

По повод новината дали еврокомисарят Мария Габриел ще получи ресор „Образование и култура“ Делчев коментира, че ЕК има повече координационни инициативи и подкрепящи културата и образованието дейности, но от друга страна, там има възможности един човек да предостави своята визия. Creative Europe като програма, както и "Еразъм+" той определи като добър пример.

Константин Делчев отбеляза, че всяка държава, включително Финландия, има образователни проблеми, и вметна, че образованието е консервативна материя и донякъде трябва да бъде така, но от друга страна, трябва и то да се адаптира спрямо промените така, че да има баланс.