Харадинай беше припознат в Сърбия, в Западна Европа и в САЩ като човека, който препятства процеса на преговори. Затова и международните съдии в Хага са получили по-сериозна политическа подкрепа, за да призоват един действащ премиер пред съда. Облекчението дори в косовския политически елит е видимо, каза Бисер Банчев от Института по балканистика при БАН, в предаването В Развитие с водещ Делян Петришки.
ЕС беше водещ посредник от 2011 до последните няколко седмици, и не може да се каже че се е провалил. Споразумението от 2013 г. беше подписано с посредничество от страна на ЕС, има подписани около 20-25 споразумения на различни технически нива, например за признаване на автомобилни регистрации и др. Това, което създаде голямото препятствие, беше въвеждането на 100% мита върху сръбските стоки през ноември 2018 г. Това беше агресивен акт на Косово, който обаче наруши и правилата на Централноевропейското споразумение за свободна търговия, каза гостът.
Във време, когато САЩ се опитват да се налагат с търговски войни, и Косово също опитва подобен подход. Но в политиката има едно правило – което е позволено на големите, не е разрешено за малките.
Дори големи държави като САЩ и Русия не могат да са винаги и напълно фокусирани в един регион и един проблем. Има цикличност в процесите и САЩ обръщат внимание на тези, които са най-актуални за тях. Затова е и тяхното „завръщане“ на Балканите. Поради забавянето на процесите на присъединяване на Западните Балкани към ЕС, стана ясно, че тези страни могат да се превърнат в проблем. Това стана особено видимо след украинската криза от 2014 г., тогава Европа се опита да реагира с Берлинския процес, но се видя, че той е недостатъчен. После дойде и бежанската криза от 2015 г., която откри други слаби места. Така към края на 2018 г. се видя, че ЕС няма какво да предложи. Виждаме и разочарованието в сръбския елит и други лидери от Западните Балкани, че процесът на разширение е де факто спрял, заяви Банчев.
Така всяка страна търси свои алтернативни пътища, Сърбия засилва военно-техническото си сътрудничество с Русия, макар че като размер помощта от САЩ е по-голяма. Един друг фактор е провокирал американската намеса – Сърбия се превръща в проводник на китайско икономическо влияние. Комбинацията между Русия и Китай притеснява САЩ. Еманюел Макрон, който вижда, че има дефицит на европейско влияние, се опитва да го компенсира като организира една среща през юли в Париж, която обаче не се състоя, каза той.
"Матю Палмър е специалния пратеник на САЩ за Западните Балкани, професионалист от кариерата. Ивица Дачич коментира в специфичния си стил, че не очаква „нищо от Матю Палмър, но много от съпругата му.“ Според наличните данни за Палмър, съпругата му е сръбкиня, което явно е от значение. Представен е като дипломат с над 25 години стаж, сериозна експертиза на Балканите и владеещ сръбски и гръцки език", обясни Банчев.
Подходът му ще е типичният американски подход – баланс между морков и тояга. Палмър е автор и на няколко романа за смели американски дипломати, които решават различни кризи по света. Единия от романите му, който не е преведен на български, се нарича „Вълка от Сараево“, издаден през 2016 г., където отново се разглежда подобен сценарий, допълни той.
В последните няколко седмици преди призоваването на Харадинай пред Хага имаше една провокация, много характерна за сръбската външна политика – Ивица Дачич директно призова сръбската общност в САЩ да гласува за Тръмп, което предизвика негативна реакция от всички политици, свързани с Демократическата партия и беше обвинен в нещо подобно на руската намеса в изборите на САЩ.
"Това е траен подход на Вучич, който казва „Искате да отстъпим, добре, обаче трябва и да ни предложите нещо, няма как да отстъпим без нищо“. Това, което сърбите искат със сигурност, е реализацията на тази част от Споразумението от 2013 г., свързана с Асоциацията на сръбските общности. Имало е неофициален срок до лятото на миналата година тя да е факт и след като Косово не изпълни тази част от Споразумението, последва и обтягане на отношенията между Белград и Прищина. Сърбия се хвърли да убеждава разни страни от Третия свят да оттеглят признанието си за Косово. И за това няма логични обяснения, освен силните позиции на Титова Югославия в Третия свят, но може би има и скрита подкрепа от страна на Китай", каза Банчев.
В Косово има и сериозно притеснение за сръбското културно-историческо наследство. Няма как сърбите да се откажат от него, там също имаше провокации.
Косово влезе в Параграф 22 – то е зависимо от преговорите между Сърбия и ЕС. При благоприятно приключване на тези преговори, те ще завършат със затваряне на 35-та глава, която де факто е признаване на Косово под формулировката урегулиране на отношенията с Прищина. Забавянето на тези преговори, свързано с останалите проблеми в ЕС, дава негативно отношение върху целия процес и превръща Косово в заложник.
Ресорът в ЕС за преговори със Сърбия и Косово се поема от испанец, а знаем, че Испания има особено мнение заради собствените си проблеми с Каталуня. Това допълнително притеснява албанските лидери, които не са сред най търпеливите.
Целия разговор вижте във видеото.