Интересите на САЩ и Китай силно се разминават и на този етап няма постигнати никакви договорености. САЩ искат Пекин да купува повече селскостопанска продукция, самолети и други стоки, в които американците са силни. Китай на първо място иска да намаляване митата и санкциите срещу Huawei. Засега явно няма нищо ново и явно позициите остават раздалечени и търговската война продължава. Това коментира проф. Ганчо Ганчев, макроикономист и преподавател в ЮЗУ, за предаването "В Развитие" с водещ Вероника Денизова. 

Двете страни влязоха в поредните преговори с непроменени позиции и явно без желание да се разбере отсрещната страна, от което явно няма как да очакваме нещо, каза още гостът.

Преговорите на САЩ с Китай са част от една не много ясна стратегия на САЩ за радикална промяна в областта на световната икономика и търговия. До Тръмп САЩ се разглеждаха като лидер на Западния свят, който чрез организации като ГАТТ и СТО налагаше някакви промени в общите правила. В момента САЩ са в конфликт с всичките си търговски партньори, като се почне от техните съседи Мексико и Канада, после съюзници като ЕС и Япония и се стигне до Китай. Това дава възможност на останалите страни също да се договарят помежду си, както ЕС постигна споразумение с Китай и Япония, но тази борба и коалиции всеки срещу всеки създават хаос в международната търговия.

Политиката на Обама беше на изграждане на коалиция срещу Китай и зони за свободна търговия в Тихия океан и със ЕС, които да се противопоставят на Китай. САЩ бяха лидер на страните с пазарна икономика срещу Китай, заяви проф. Ганчев. Няма поети писмени ангажименти от Китай да купува американска соя, вероятно има устни договорки и Пекин сигурно е очаквал САЩ да намалят митата за някои стоки, което не се случи.

Действително проблемът със соята и американския износ е много сериозен. Тръмп продължава да субсидира производителите и тази търговска война се отразява негативно и върху самите американци и не е само китайската икономика, която изпитва забавяния.

„Едва ли някой е в състояние да интерпретира думите на Тръмп“ каза проф. Ганчев в отговор на въпрос на водещата Вероника Денизова. „Страхотни сделки трябваше да има и със Северна Корея и нищо не се получи. Неговото разбиране за страхотна сделка явно е Китай да отстъпи изцяло пред американските искания, но това е малко вероятно. Китай не може да допусне да загуби лице в тези преговори, тъй като той също има своите глобални амбиции.“

За да има „страхотна сделка“ трябва компромис, на който Тръмп очевидно не е готов. В износа на Китай огромен дял имат технологичните продукти, докато в износа на САЩ преобладават селскостопанските стоки. Икономиките и на двете страни губят от тази търговска война, но и в световната икономика се засилват песимистичните очаквания за връщане на протекционизма.

Нещата не са едностранни и САЩ не могат да налагат своята воля практически на никого. Дори сега да се постигне компромис, конкуренцията и борбата между Пекин и Вашингтон за световно лидерство ще останат и ще определят международните отношения за години напред. Всеки компромис ще е временен и само етап в борбата за лидерство между двете суперсили.

Големият икономически бум на Китай в последните 20-30 години беше резултат от това, че голям брой хора бяха прехвърлени от селското стопанство към промишлеността, но този процес като цяло е на приключване. Равнището на дълга на Китай наистина е високо (303% от БВП), но подобно на японския и той може да се финансира от вътрешни източници, което не е пречка за ръста на икономиката. Китай има активна текуща сметка и е страна, която изнася капитал. Колкото и да се управлява и да е под контрол от Централната банка, една такава задлъжнялост е спирачка за икономическия растеж. Отношенията САЩ - Китай показват и отношението на Вашингтон към Европа – за Тръмп няма разлика дали говори с ЕС или с Пекин. Европа е фундаментален икономически съюзник на САЩ и това не бива да се забравя. Стратегията на Обама като цяло беше много по-добра от тази на Тръмп, ако Тръмп въобще има такава.

Повече вижте във видеото.