Глобалната финансова криза, ликвидните проблеми на някои пазари, определени структурни трудности в еврозоната доведоха до трансформацията от традиционна в нетрадиционна парична политика на централните банки. Те са именно в посока противодействие на подобни кризисни процеси. Най-пресният пример са действията на Европейската централна банка (ЕЦБ), заяви д-р Свилен Колев, експерт направление „Банкова политика и анализи“ в Асоциацията на банките в България, в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.
"Ако приемем, че ефективен традиционен инструмент на паричната политика е бил основният лихвен процент на централните банки, самата му промяна до и под нулата след кризата доведе до загуба на ролята му. Ако преди 10 години и минималните задължителни резерви са били конвенционални похвати от страна на централните банки за противодействие на паричното предлагане, в последните 10 години не сме виждали централна банка, която да промени този процент, като това вече отстъпи място на друг тип инструменти, включително и покупка на активи".
Гостът направи уточнението, че централните банки не могат да влияят върху събития, свързани с търговските войни, геополитиката, Брекзит и други непредвидими процеси от глобален характер.
Марио Драги, гуверньорът на ЕЦБ, отправи послания за нов кръг приспособяваща се политика в отговор на предизвикателствата пред икономиката, които бяха пряко приети от пазарите и разтълкувани може би правилно, твърди още д-р Колев.
Степенна система по облагане на свръхрезервите на банките
Италианската банка Intensa Sanpaolo разглежда три варианта в случая, казва Свилен Колев, подчертавайки, че при първия не се въвежда степенна система - т.е. минималните задължителни резерви не се олихвяват, а с определен праг нагоре (4 пъти върху минималните задължителни резерви) се прилагат 0,4%.
При втори сценарий се допуска, че може да има фракция от свръхрезервите на банките, които да се олихвяват с по-ниска ставка - с -0,2%, и с една друга - с -0,04%. Така разходите биха намалели и спаднали до 1% от оперативните приходи, изтъкна експертът.
При трети сценарий допускаме, че ако ЕЦБ въведе - 0,5% и не приема друга разделителна фракция след минималните задължителни резерви, разходите биха били 0,8% от оперативните приходи в банковия сектор в еврозоната, отбеляза още Колев.
При текущия начин на олихвяване големите икономики - Германия, Франция, Италия, Испания, Холандия, биха понесли по-висок разход, посочи д-р Свилен Колев. Той обясни още, че при наличие на праг тези разходи биха били по-ниски и е убеден, че има определен резон при материализиране на подобен вид степенна система.
Задлъжнялостта, ценовите балони, рисковото поведение са един от основните проблеми на пазарите, обобщи гостът.