Тепърва ще виждаме как изтичането на изтеклата от НАП информация се отразява на всички. Това мнение изрази адв. Николай Кискинов в коментарната си рубрика Checkbox, за предаването "В Развитие" с водещ Делян Петришки.

Очевидно целият масив от данни е достъпен в интернет и може да се очаква неговото разнообразно приложение. Това, което не се знае, е колко и какви данни са изтекли, което поражда рискове от различно естество.

"Както знаем, който разполага с бази данни, невинаги казва, че ги има. Възможните злоупотреби са сравнително ограничени. Извън риска за престъпление, че някой с данни от лична карта ще отиде да сключи някаква сделка (който риск съществува, но едва ли ще са масови тия случаи), най-големият риск е профилиране на лица за установяване на имотното им състояние. Така разни организации могат да „таргетират“ клиенти с определени имуществени възможности и да им се оказва натиск и въздействие. Затова е много важно НАП и КЗЛД да обявят каква точно информация е публично достъпна, за да могат лицата да го знаят и да го имат в предвид в стопанския си оборот", каза още гостът.

    "Аз известно време вярвах, че пробивът не е толкова сериозен и става въпрос за неструктурирани данни, които не могат да се свържат с конкретни лица. Ако в базите данни няма имена и ЕГН-та, те щяха да са неизползваеми. Затова и GDPR предвижда базите данни, които съдържат лични данни, да се поддържат в „псевдонимизиран вид“ - вместо ЕГН и име, да има идентификатори, които чрез друга база данни да идентифицират лицата. Така ако беше изтекла информация с доходи и адреси например, тя щеше да е неизползваема без конкретните имена и ЕГН-та. За НАП,където работят много хора, очакваме базата данни да се поддържа в защитен вид". заяви Кискинов.

Отговорното боравене и съхранение на лични данни изисква те да се пазят по такъв начин, че да не са достъпни за неоторизирани лица или да се разпространят или унищожат. Това значи, че ако получите достъп до подобен масив, както някои медии, не пускате търсене за известни личности в него, а взимате мерки този масив от информация да остане скрит и длъжностното лице, отговорно за боравене с лични данни в тази медия или организация да даде становище как да се постъпи с този масив от данни. Т.е. не трябваше да се публикуват линкове към тези бази данни, чието разпространение накрая стана неконтролируемо.

    "Ако бъдат заведени искове за по един лев към НАП и те бъдат уважени от съда (почти сигурно), то държавата дължи и 450 лева адвокатски хонорар за всеки такъв иск. Т.е. ако такива искове за малки суми бъдат заведени, аз призовавам НАП да ги признае, за да не могат разни недобросъвестни защитници на права могат да се възползват от тази лоша и неетична практика. Тази практика сме я виждали и по други случаи и тя не трябва да се допуска. Ако имате сериозно настъпили имуществени и неимуществени вреди настъпили вследствие на това изтичане, те трябва да се докажат пред съда." каза Кискинов.

Адвокатът направи пряка аналогия на случаят с НАП с изтрития и възстановен преди около година Търговски регистър.

Търговията на енергийната борса

В последните две седмици има запазване на ценовите нива от предишния преглед. Цените варират между 110-115 лв/мегаватчас при сравнително устойчиво търгувани количества от 21-22 хиляди мегаватчаса дневно. Очакванията за тези цени в летния период се потвърждават. "Не виждаме екстремни стойности от типа на 180 или 204 лева, каквито наблюдавахме в предишния период. Това е ситуацията на пазара „ден напред“, посочи адв. Николай Кискинов в обзора за енергийния пазар.

Пазарът на дългосрочните двустранни договори, който отново е на борсата, остава най-интересен. Там купувачите оферират цени от около 92-93 лева за мегаватчас, с предложения за покупка на 10 и 20 Мегавата, за сравнително кратки периоди. При продажбите имаме отменен търг на АЕЦ Козлодуй за 70 мегавата на 94 лева за период около месец. При другите търговци, които на другия ден са обявили заявки за продажби, ценовите нива са 104-108 лева – с около 10 лева повече от ценовото предложение на АЕЦ Козлодуй.

Повече вижте във видеото.