Рамка на национална стратегия за развитие на изкуствения интелект разработиха учени от БАН по инициатива на председателя на БАН - академик Юлиан Ревалски. Документът е предоставен за разглеждане в Министерския съвет и е изготвен с цел да се подпомогне формирането на национална стратегия за развитието на изкуствения интелект у нас до 2030 г. Европейската комисия препоръчва тези стратегии да се включат в интегриран 10-годишен план на действие.

В Рамката на национална стратегия за развитие на изкуствения интелект, разработена от БАН, се съдържа обобщение на насоките на основните европейски документи, публикувани в последната година и половина. В рамката сме дали визия как другите европейски страни, създали такива стратегии, избират като фокус една или друга област на приложение и как те виждат развитието на изкуствения интелект в техните държави. Сред основните приоритети за приложение на изкуствения интелект са здравеопазването и земеделието. Това мнение изрази проф. Галя Ангелова, Институт по информационни и комуникационни технологии, БАН, в предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова.

"Ако съберем анонимни данни от пациенти за заболяванията в Европа, ще можем да научим как възникват и се лекуват заболяванията и ще можем силно да подобрим превенцията и ранната диагностика".

Много страни избират интелигентното земеделие за свой фокус, подчерта професор Ангелова. Постарали сме се да изготвим приложение, резюмиращо какво означава интелигентно земеделие, животновъдство, опазване на околната среда, внедряване на всякакви автомати, дронове и т.н., каза още тя.

Разработване на стратегия за изкуствения интелект в България би могло да се случи наесен, посочи гостът.

Отделно у нас имаме и ниша за създаване на специализирани роботи, отбеляза Галя Ангелова.

Изкуственият интелект в публичния сектор

"Можем да си представим интелигентни асистенти, които заместват определени длъжности. У нас колцентровете на чужди фирми също използват такива програми. Примерите в Европа на базата на събраните данни говорят за внасяне на интелигентност в проследяване на съдебни процедури".

Изкуственият интелект в защита от кибератаки?

"Двете области са тясно свързани. Интелигентният софтуер би следвало да е по-добре подготвен относно кибератаките, но имаме нужда и от подготвени кадри, и от политики за изграждане на мрежите".

Професор Ангелова разказа за акцентите от конференция в Брюксел, където са се обсъждали въпросите за професионална квалификация. Т се е казало, че в САЩ около 20%" от бюджета за преквалификация е за дистанционни онлайн курсове, докато в Европа те са под 1%. Китай и САЩ са лидерите по отношение на вложение в изкуствения интелект, спомена тя.

Професиите, свързани с човешка съпричастност и комуникация, мисъл, творчество и организация, ще останат, смята Галя Ангелова. Ще се появят професии, които допълват технологиите и обучението на изкуствения интелект, допълни тя.