След като през миналата година се питахме готови ли сме за прилагането на Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД), известен също с английското си съкращение GDPR, тази година тези въпроси бяха позабравени. Акцентът отново би трябвало да е дали бизнесът е готов. Наше изследване показва, че това не е съвсем така. Обхватът му е от 9 страни членки на Европейския съюз (ЕС) от Централна и Източна Европа. Сред страните са Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Хърватска, Румъния, разполагащи с подробни данни. Това заявиха адвокат Миглена Мичева и адвокат Ирена Колева, адвокатско дружество „Делойт Лигъл“, като резултат от доклада си за ефективността на GDPR една година, след като влезе в сила.

"Контролът, който надзорните органи упражняват, може да се инициира от самите тях и на второ място - от жалбоподателите. Броят жалби през 2018 г. са доста. Те са най-много в Полша, Румъния, Унгария, в някои от тях варират от порядъка на 4000 за годината", спомена адвокат Ирена Колева.

Голяма част от тези проверки не завършват с налагане на санкции, твърди адвокат Миглена Мичева. "Но в хода им, в зависимост от подхода на съответния орган по защита на данните, се решава дали ще се наложат санкциите. Наказанията с от порядъка на 500, 1000 лв, което е "напомняне" на проверяваните лица, но не е катастрофална за бизнеса санкция, а все пак GDPR дава такива възможности", допълни тя.

"В Европа най-безапелационният орган би трябвало да е френският. В топ 10 на най-големите санкции в Европа влиза направената от френския орган, който налага 50 млн. на Google. Ако говорим само за Централна и Източна Европа, най-строгият орган е полският. Там наложената санкция е от 220 000 евро".