Няма противоречия между текстовете на Закона за защита на конкуренцията и този за търговската тайна, по-скоро те се допълват, защото са насочени към различни цели. Около това мнение се обединиха Галин Попов, Главен управляващ съдружник "Попов, Арнаудов и партньори", и Емилиян Арнаудов, Управляващ съдружник, в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.

„Основната цел на Закона за защита на конкуренцията е да защити обществения интерес от това да има здрава конкурентна среда. Заради това при нарушения при него става въпрос за санкции в полза на държавата. Законът за търговската тайна брани отделни компании и техните тайни“.

Гостите коментираха и идентификацията на търговските тайни, като поясниха, че цялата дейност на дадена компания няма как да бъде определена като такава.

„Не може една компания да обяви, че всичко е търговска тайна. Информацията трябва да бъде конкретно идентифицирана и лицата, които имат достъп до нея, да бъдат конкретно уведомени, че точно това е търговска тайна“.

За да бъде едно нещо определено като търговска тайна, то трябва да не бъде известно на широк кръг специалисти в съответната област, трябва да има някаква търговска стойност, произтичаща от дейността, и нейният притежател да е положил усилията, за да я запази като такава, поясни Арнаудов.

Според експертите въвеждането на Закона за защита на търговската тайна няма да наруши свободната трудова миграция, защото не това е и неговата идея. Даден служител може спокойно да разработи собствена клиантела, като обаче трябва да запази търговската тайна на компанията, до която е имал достъп, отбелязаха те.

Гостите коментираха и т.нар. „умни договори“, като посочиха, че след постигането на съгласие по желание на страните при тях, договорът се превръща в софтуер със собствен живот. При нарушаване на някое право той реагира по даден начин, както и при изпълнението на дадено задължение, като не се изисква намесата на страните и държавната администрация, поясниха още те.

Повече по темата вижте във видео материала.