Застрахователната индустрия има възможност да предоставя дългосрочно финансиране чрез инвестиции в акции или частен дълг, включително на малки и средни компании, но реалният дял на техните инвестиции в икономиката остава ограничен заради някои строги изисквания. Промените в директивата "Платежоспособност II" позволяват на застрахователните компании по-лесно да осигуряват финансиране.

Промените в "Директива Платежоспособност II" реализират едно намерение на Европейската комисия и Европейския парламент да се динамизира начинът, по който инвестициите на застрахователите и пенсионните дружества постъпват в икономиката. Инвеститори като застрахователите са предпочитан вариант. Те са консервативни и инвестират дългосрочно и това позволява по-висока прогнозируемост. Новите правила ще влязат през юли, а за някои от заложените промени началото ще е януари 2020 г. Ефектът е безспорен, но не може да се каже, че ще е незабавен. Това заяви Стоян Проданов, изпълнителен директор на Бул Инс, в предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова.

"За първи път регулирането на застрахователния бизнес чрез рисково базирано управление стана факт в началото на 2016 г. с въвеждането на Директивата "Платежоспособност II". Там всичко става на база на това какви рискове се поемат... Постепенно се видяха някои пропуски и слабости в рамката, например нееднакво прилагане на правилата от всички национални органи по застрахователен и пенсионен надзор. На места имаше и прекалено подробни правила. Сега законодателството ще предложи промени, за да се отговори на предизвикателствата".

Идеята: Опростяване на правилата и въвеждане на аналогични рискови преценки, които не влошават рисковия профил на инвеститора застраховател, но осигуряват по-добър достъп на капиталите до малките, средни предприятия, нелиствани компании и т.н.

Когато трябва да финансираш малко, средно предприятие, нелиствана компания, трябва да ангажираш допълнителен капитал, посочи Стоян Проданов. Така, за да финансираш предприятие, трябва да имаш прекалено много капитал, което става неконкурентно спрямо това да инвестираш в депозити или безрискови ценни книжа. От една страна, това е добре за бранша. Сега се тръгва в посока заместване на най-строгите изисквания с такива, които би следвало да осигурят подобно качество, но с не толкова скъпи техники и инструменти. Например: може да се замести кредитният рейтинг с вътрешни рейтинги или такива, изготвени от кредитна институция или инвестиционен посредник, с когото заедно да се поеме дълга или да се емитират акциите, подчерта Проданов.