Промените в технологичния бранш се самоналагат и това се сблъсква с генералната идея на кръговата икономика за удължаване живота на продуктите. Пример за това са мобилните телефони, както и развитието в автомобилния сектор. Това коментира Боян Рашев, управляващ партньор в "Денкщат България", в предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова.
Европейската комисия (ЕК) в последните няколко години въведе термина „кръгова икономика“, спомена Боян Рашев. Започна да се говори за нея през 2010, 2011, когато цените на суровините стигнаха много високи нива и настъпи страх от изчерпване на ресурсите, допълни той.
"ЕК реши, че трябва да направи нещо по въпроса и започна да създава законодателство в тази посока. Сега актуална тема е тази за пластмасите и замърсяването на океаните. В момента се цели максимално голямо количество материали да се задържат максимално дълго в икономика, да се рециклират. Идеята капачките на безалкохолните и всички пластмасови бутилки трябва да са прикрепени към тях така, че да не падат, е опасна".
Комисията е влязла в един безконочен цикъл на законотворчество, но пазарът не чака, уточни Рашев.
Дейността на "Денкщат" с ЕК ще даде насоки на държавите членки как да прилагат рамковата директива за отпадъците и за борбата със сивата икономика при продуктовите такси, стана ясно от думите на управляващият партньор в "Денкщат".
Кръговата икономика се случва, отбеляза гостът. "Делът на ресурсите, които се завъртат поне един път в икономиката, спада. Делът на кръговост на световната икономика е достигнал 9%. Оловните акумулатори се въртят най-много. Има смисъл от преработката на олово. Много по-евтино енергийно е. КЦМ и Монбат са едни от най-големите рециклатори в Европа. Същото е с медта. Разполагаме с огромна индустрия за рециклиране на пластмаса. България внася отпадък, за да го рециклира. Друг е въпросът е доколко се рециклират битовите отпадъци в самата България. Чистота околна среда е луксозна стока", разкри той.
Целия разговор можете да видите във видеото.