Централните банки вече направиха каквото можаха за спасяване на икономиката в предишната криза с печатането на пари. Ако сега банките се включат и напечатат още пари, може да се спаси икономическия ръст от голямото забавяне. Като чисто психологически подход централните банки могат да използват монетарни стимули, ще се възроди икономиката, но това може да има краткосрочен ефект. В дългосрочен план може да доведе до много проблеми. По отношение на застрашеност от рецесия, страните се разделят на 4 групи. Такова мнение заяви Васил Караиванов, икономист, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в предаването "В развитие" с водещ Вероника Денизова.

"Първият показател, който се използва за определянето на световната икономика, обикновено е БВП и неговите темпове на изменение, дали има растеж или забавяне. Друг много важен показател е безработицата. Оттам насетне следващите показатели са свързани с фискалната политика - дали бюджетите на отделните държави са положителни или отрицателни, дали задлъжнялостта е относително висока или ниска, към всичко това като добавим инфлация, индустриално производство и нещата придобиват по-пълна картина", обясни Караиванов. 

Той каза още, че безработицата в момента е на исторически ниски нива, но циклите на БВП и на безработицата са различни. Има понятие, което означава забавяне в случването на нещо, ако се получи забавяне в БВП, намаляване на индустриалното производство, това, по думите на госта, на по-късен етап ще доведе до намаляване на заетостта.

"Има и друг показател, който не се отчита много, тази рекордно ниска безработица е резултат от намаляване и на самото население. Нивата на работещите спрямо населението са много по-високи, много повече хора работят днес, отколкото в миналото", посочи Караиванов.

Икономистът посочи, че за някои държави, като например Турция, рецесията започна от миналата година. За други рецесията може да започне по-нататък. За трета група може да има застой, а за четвърта - икономически растеж.

"САЩ, като лидер в световната икономика, страна, която не разчита на износ, вътрешната й икономика като дял е много по-голяма от външния й сектор, може да разчита на лукса с фискални стимули да влияе на икономиката. Имам предвид големи бюджетни дефицити, които се очакват в края на тази и в началото на следващата година и така да се помогне на икономиката да расте. От друга страна имаме Китай, един ЕС, който е много нехомогенизиран. По размер на БВП ЕС е малко над икономиката на САЩ.  Но в неговия център има разместване на циклите.  Държавите, които основно разчитат на износа, като Германия, имат затварящи се пазари (на автомобили в САЩ и Китай)", каза в коментара си за глобалната икономика Караиванов.

За България икономистът посочи, че 30% от икономическите участници са формирали две трети - 67% от ръста на икономиката през миналата година. Важно е накъде ще отиде износът на българската икономика, по думите на госта, защото експортът беше движеща сила в последните години. Дали има потенциал за развитие на вътрешното търсене под една или друга форма или на новите технологии.

Вижте повече във видео материала.