Забавянето на растежа на българската икономика беше очаквано. В средата на 2018 г. се появиха ясни признаци, че не само българската, но и европейската икономика постепенно забавя своя растеж. Вече се говори и за потенциална рецесия през следващите години. Това каза Явор Алексиев, старши икономист в ИПИ, в предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.

През миналата година брутният вътрешен продукт (БВП) на България е нараснал реално с 3,1 на сто на годишна база до 107,925 млрд. лева, показват предварителните данни на Националният статистически институт, който е събрал тримесечните данни на 2018 г.

По този начин се оказа, че разширяването под очакванията във всички официални макропрогнози. За сравнение, Българската народна банка (БНБ), Европейската комисия (ЕК) и МВФ залагаха на растеж от 3,2%, а Световната банка и Уникредит Булбанк прогнозираха ръстове от съответно 3,3% и 3,5%. Така се оказва също, че е налице забавяне на темпа на икономиката спрямо 2017 г., когато статистиката отчете 3,8% реален ръст на БВП. То е в съответствие с това на повечето останали европейски държави.

"Преди няколко месеца се разбра, че България има рекорден стокообмен с Германия, която минава през труден период. Поради това българската икономика, която е силно интегрирана в Европейския съюз, е много чувствителна към промените в други страни членки на икономическата общност".

С растеж от 3% няма да може да достигнем бързо до средно европейските нива на стандарт на живот, коментира Алексиев.

"По-големите проблеми са свързани с потенциала на българската икономика. Проблемът е, че не се възползваме в максимална степен от умерено добрия период, за да поставим по-добри условия и занапред".

Ръстът през 2018 г. е и по-нисък, отколкото очакваше и Министерството на финансите (3,8%), в резултат от  неблагоприятната ситуация на международните пазари за износ на наши стоки и услуги. По-специално слабата турска лира е направила българския износ твърде скъп (Турция е вторият по големина партньор за износ), което потисна националния износ. Икономиката на България се движеше от по-силно вътрешно търсене, подкрепено от евтините пари и нарастването на заплатите, отчетоха във финансовото ведомство.

Само през последното тримесечие на миналата година БВП нараства с 3,2% спрямо година по-рано, според сезонно изгладените данни на НСИ, като растежът е движен от повишение на крайното потребление с 5,7% и на колективното с 4%. Бруто образуването на основен капитал се повишава с 6,6%. Вносът и износът на стоки и услуги отбелязват увеличение съответно с 1,6 и 1,4% на годишна база. През четвъртото тримесечие на 2018 г. БВП възлиза на 29,813 млрд. лева по текущи цени.

През последните 10 години не се е променила структурата на безработните лица, обясни той.

"При значителен срив на икономическия ръст може да се окажем с няколкостотин хиляди безработни повече".

По отношение на чуждестранните инвестиции има много какво да се желае и търси, смята Алексиев.

"Случаят с Volkswagen, която вероятно ще избере Сърбия за изграждането на завод, е пореден пример, че не успяваме да се маркетираме достатъчно добре".

Голяма част от неактивните лица са сравнително млади хора. В България има проблем и с късното напускане на дома. Над 29 години е средната възраст за напускане на дома, твърди гостът. 

Във видео материала може да проследите целия разговор.