Процедурата по несъстоятелност, която е важна за състоянието на бизнес климата у нас, уредена в нашето законодателство, е доста рестриктивна, пълна, но може би има неща, които трябва да се променят с оглед на реалното й приложение. "Много се говори за сроковете, които се спазват в тази процедура, защо се бави толкова много определянето на една несъстоятелност, защо е възможно да минат 4-5 години, докато за едно дружество се прекрати въпросната процедура. Проблемът не е в законово определените срокове, а в онова, което предшества изпълнението на тези срокове". Това мнение изрази адв. Невена Стайкова, кантора "Димитрова, Стайкова и партньори" в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки. 

"Според закона, когато един кредитор поиска обявяване на едно дружество в несъстоятелност, съдът е длъжен да образува делото веднага и в срок до 3 месеца да има решение по това дело дали се обявява в несъстоятелност или не. След последните изменения в Търговския закон и след решението по тези въпроси на Върховния касационен съд, съдилищата в България спазват тези срокове. Проблем в сроковете възниква, когато е обявено производството по несъстоятелност и започва същинското производство. Това е същинската част, в която възникват проблемите със забавяне и сроковете", е становището, което застъпи адв. Стайкова.

Димитър Тодоров, синдик, изрази своето становище по темата:

"Производствата по несъстоятелност са неефективни, не само заради бързината, при тяхното откриване - процесът, който предшества обявяването на дружеството в неплатежоспособност и несъстоятелност. Самото производство започва вече на етап, в който или дружеството вече е изпразнено от своите активи, няма нещо, което да послужи за удовлетворение на кредиторите, или са предприети чисто целенасочени действия, за да се минимизират правата на кредиторите чрез откриване на производство по несъстоятелност. А това е, което поражда недоверие както от частното производство у кредиторите, така и от страна на самия длъжник, който няма контрол върху производството и се стреми да изпразни от всякакви активи дружеството.  В този случай функцията на самия синдик, който трябва да е в центъра на интересите на всички, е неефективна, защото неговите статут и правомощия не са достатъчно добре регламентирани в сегашното законодателство. Това мнение не е само мое и на Асоциацията на синдиците в България, но и на световната банка и на МВФ", каза Тодоров.

Очаквайте целия разговор във видео материала.