През последното тримесечие у нас се наблюдава слабо нарастване на издръжката на живота, като темповете на нарастване на работната заплата са значително по-високи. Цените на някои стоки, имащи съществен дял в домакинските разходи, обаче също се увеличават за сметка на намаляващите цени на тези, имащи по-малка тежест. Така се получава един компенсаторен механизъм и не може да се почувства осезаемо подобряване на благосъстоянието на населението въпреки ускорения темп на нарастване на реалните доходи, изчистени от инфлацията. Това каза Виолета Иванова, икономически анализатор в КНСБ, в предаването „В развитие“ с водещ Светозар Димитров.

Според Иванова подобрението на ситуацията у нас минава през приоритизиране на качеството на образованието не само сред децата, а и сред възрастните, които са преустановили образователния си процес.

„За да намалее делът на бедните в страната е необходимо повишаване на образованието - оттук идва неравенството при заплащането и задълбочаването на бедността... това е и причината все повече компании у нас да изпитват недостиг на квалифицирани кадри“.

Гостът отбеляза, че през 2022 г. можем да очакваме заплатите у нас да достигнат поне до 60% от средноевропейското ниво. За този ръст обаче е необходимо и бързо нарастване на минималната работна заплата, поясни Иванова.

„Нужен е прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата, като нарастването ѝ достигне до 50% от средната работна заплата в страната и да може да осигурява нормална издръжка на домакинствата“.

Друго важно предложение на КНСБ е за въвеждането на коефициент на диференциация на минималната работна заплата на база образование, отбеляза Иванова.

Вижте целия разговор във видео материала.