През последните няколко години управлението на бюджета на България е ясно насочено към желанието на страната за присъединяване към еврозоната. Имайки предвид това, по-малкото капиталови инвестиции са за сметка на запазване на ниските нива на държавния дълг, за да може страната да бъде предпазена при бъдеща криза. Това каза Васил Караиванов, икономист и преподавател в СУ, в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.

„Българската икономика е много малка и много чувствителна към външни шокове. Не знаем в каква посока ще поеме икономиката на Европа, както и какъв ще е резултатът от преговорите между САЩ и Китай. Те много силно ще се отразят на търговските отношения, ще засегнат и България. Единственият механизъм, чрез който страната може да се справи, е бюджетът“.

От гледна точка на икономиката, задържането на капиталови разходи създава предпоставки за проблем в бъдеще поради недостатъчната инфраструктура и недостатъчните капиталови инвестиции, които са направени, посочи още гостът.

Според Краиванов обаче по-малкото правителствени инвестиции до някаква степен се компенсират именно от запазеното ниво на дълга.

„Ако се изпълнят капиталовите разходи, както са планирани по бюджет, това ще значат още 2-3 млрд. лв. допълнителен дълг. Така страната реално ще бъде много ограничена откъм предприемането на възможни мерки в случай на криза“.

Вижте целия разговор във видео материала.