Евгениката носи неизследвани рискове, заяви доц.д-р Светослав Димов, ръководител на катедрата по Генетика към Биологическия факултет на СУ, в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.
"Хе Джанкуей създаде първите генномодицифирани бебета в света. Първоначалната ми реакция след бе отрицателна, тъй като това противоречи на всякакви общоприети етични норми за извършване на експериментална дейност с човешки материал. От чисто методологична гледна точка той не е направил нещо ново. Моето професионално мнение е, че рискът в случая на неговите експерименти е изключително неоправдан. Технологията, която ни позволява да пренаписваме генетичната информация на даден индивид, не е чак толкова развита, за да ни гарантира успех".
Аз съм молекулярен биолог и се занимавам с генетично инженерство, спомена гостът. "В сферата на медицината има строги регулации. В повечето развити държави има етични комитети, които определят дали дадени експерименти, които се планират, могат да бъдат извършени", допълни доц. д-р Светослав Димов.
"Някои от хората носят специфична унаследена мутация, която ги прави устойчиви към инфекцията с ХИВ вируса. Вирусът е прекалено голяма частица, която да навлезе свободно в клетката, затова тя използва механизми, наречени клетъчни рецептори – те вкарват по-комплексни молекули във вътрешността на клетката. Хе целенасочено е въвел мутацията в ембрионите на тези близначета, като идеята му е така да ги предпази от инфекция с ХИВ".
Това дете ще предаде мутацията и на своите деца, но въпросът е дали в него не е възникнала и друга мутацията, която да предаде на потомството си, анализира Светослав Димов. "Богатството на човешкия генофонд е и в способността му и да еволюира и започвайки изкуствено имплементиране на промени и мутации, донякъде ограничаваме еволюцията. Без експерименти науката няма как да се развива, но трябва да се намери балансът. От етична гледна точка не е приемливо", обобщи той.