"Вредите, които обществото си е причинило с обжалване и спиране на инвеститорски проекти по подозрения за евентуални екологични щети са по-големи от тези, нанесени от самата природа" (от природни бедствия, катаклизми), сочат резултатите от изследване, поръчано от Министерството на околната среда и водите и обхващащо 11-годишен период. Това коментира Димитър Чобанов, икономист и преподавател в УНСС в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

"Като цяло целта на анализа беше да оценим пропуснатите ползи от нереализирани или забавени проекти, вследствие на обжалвания с екологични предпоставки. Има множество проекти, които са жизнени и генерират стойност, но които са атакувани заради евентуални екологични проблеми или са били отложени във времето и дори не са реализирани. Има и такива проекти, които са започнати, спрени заради съдебно решение и после прекратени и цялата инвестиция е провалена и загубата е за сметка на инвеститорите".

Анализаторите се натъкват на инвестиционни намерения, които не са били осъществени заради това, че са инвестирали първоначално в закупуване на земит, които са част от "Натура 2000", случаи, в които инвеститорите "са си направили лошо сметките", коментира финансистът. Заради екологичното законодателство не са успели да се възползват от тази земя.

Освен такива в частния сектор, в изследването са оценявани и ефектите от забавени обществени проекти.

"Забавянето на строежа на магистрала Струма е рекордно като срок, съобщи Чобанов. Движение на таралежи и други гризачи в района на планираното трасе, което е повод за обжалване от страна на екологични организации създава забавяне от 12 години на реализирането на проекта".

При строежа на един път или магистрала - едно от важните неща, което се случват или не се случват - са инцидентите. При добре построен път катастрофите са по-малко както и жертвите, коментира вземането под внимание на всички аргументи гостът. Кресненското дефиле е пример за един от критичните участъци.

"1,145 млрд. лв. е загубата на икономиката за 11 годишния изследван период от забавянето на инвеститорски проекти. Освен тази сума има и загуби от спрените проекти, които поради екологични обжалвания не са се случили. Основно това са проекти в сферата на минодобива, въглеводородите, на местата с природни паркове в планините и по Черноморието".

Не са оценявани проектите в областта на енергетиката, с които загубите от пропуснати ползи щяха да се увеличат, коментира гостът. "Когато имаме очевидно вреден проект, той ще бъде спрян, а това изследване е анализирало проекти, които до голяма степен са екологично чисти, но са забавени или на практика спрени. Има известна съпротива, която не винаги е обоснована логично, аргументите да запазим природата не винаги имат основания, но оказват вреда и пропуснати ползи на района и за обществото", каза още икономистът. Важното е възраженията, водещи до забавяне да не се правят умишлено, целенасочено - за отстраняване на конкуренция.

Съвкупният ефект - щети от природни катаклизми - независими от човешката дейност са на стойност около 2 млрд. лева. Щетите, които обществото си е нанесло само от нереализирани проекти са по-големи от тези от природните бедствия, сочат резултатите от изследването.

Още по темата - гледайте във видео материала.