Ефектът от събитията в Турция вече е налице и в България. За момента българския износ към Турция спада с порядъка на около 25%. По всичко личи, че нивата на този спад ще се запазят на същите равнища поне до средата на следващата година. Нивата на инфлацията, които са леко увеличени пък, ще забавят и ръста на потреблението в страната. Това са двата фактора, които накараха УниКредит Булбанк  да коригира новата си икономическа прогноза за България в негативна посока. Това каза Кристофор Павлов, главен икономист за България в УниКредит Булбанк, в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки. 

Имайки предвид всичко това прогнозата за икономически растеж е ревизирана от 4% на 3,8%.

„Догодина най-вероятно ще има причини прогнозата да се ревизира нагоре. Увеличението ѝ в момента за 2019 г. е от 3,9 на 4,2%. Няколко са факторите, обуславящи тази промяна. Случващото се в Турция е част от тях. Вероятно ефектът на турската криза ще започне да се изчерпва именно към края на следващата година. Всъщност се очаква силен растеж на турската икономика през 2020 г., което ще окаже положително влияние и в България“.

Според Павлов растеж на турската икономика ще се отрази ползотворно и на българската икономика, тъй като той ще се появи и в момент, в който други положителни фактори, подкрепящи растежа в България в момента, ще забавят влиянието си.

„Трябва да се спомене затягането на монетарната политика в Европа и увеличението на лихвените проценти в САЩ. Винаги, когато това се случва там, в исторически план, някъде в развиващите се пазари икономиките започват да се забавят, а част от тях отиват дори към рецесии“.

Павлов коментира и ръста в строителството на недвижими имоти, който според него ще има положително влияние върху българската икономика.

„Случващото се с недвижимите имоти и цените им най-вероятно ще има сериозни импликации в следващите 10 години, тъй като те ще позволят множество нови инвестиции за България. Това е постижимо, ако икономиката обаче успее да избегне ново прегряване. Тук всичко зависи и от действията, които ще предприеме Българската народна банка“.

Гостът посочи, че в продължителен период лихвите са много ниски, а в същото време ръстът на цените на жилищата, особено в някои райони на София, води съмнения, че е съобразен с нивото на доходите.

Според него това са част от причините, поради които изграждането на допълнителни буфери изглежда съвсем логично.

Според Павлов при потребителското кредитиране притеснителни фактори няма, освен това, че предимно то се изпълняват от компании за бързи кредити, чиито лихви са изключително високи.

„Подобен тип кредитиране би могъл да тласне клиентите с ниски доходи към бедност, което допълнително ще задълбочи проблемите с неравенството, а те са все по-видими в българската икономика“.

Вижте целия разговор във видео материала.